Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 110

Епикур бил съвременник на Зенон, но не така амбициозен и страстен. Неговото послание било спасение чрез здравия разум (и нищо друго). Тази философия, избягвана отначало в Рим, била подета от един симпатичен тип на име Лукреций, за когото не се знае почти нищо, освен че не е умрял от собствената си ръка, след като изпил любовен еликсир, както го обезсмъртява Тенисън. През 55 г. пр. Хр. той публикувал дълга поема, озаглавена „За естеството на Вселената“, която била четена от всички и особено от Цицерон. В нея Лукреций отричал божественото провидение и безсмъртната душа като илюзии, а жертвоприношенията — като абсурд и твърдял, че цялото наше познание идва от сетивата ни и че светът е хубав такъв, какъвто е. Вселената, твърдял той, е безкрайна, нищо не е създадено от нищо, атомите са вечни и неунищожими, а човекът със своята алчност унищожава ресурсите на планетата. (Този Лукреций отпреди нашата ера звучи като типичен „зелен“.) Трябва да се наслаждаваме и радваме на разнородните дарове на Природата, която трябва да изучаваме, макар че никога не ще успеем да познаем напълно. Някой чувал ли е стъпки на мушица?

Освен поет, Лукреций бил и практичен и предупреждава за използването на опасни животни във войната („дивите глигани могат да се обърнат към господарите си“) и за рисковете от силната любов между хората. Ето какво казва за секса: „И тъй, когато мъжът бъде пронизан от стрелите на Венера, независимо дали са изстреляни от момче с женствени крайници или жена, излъчваща любов с цялото си тяло, той се стреми към източника на раната и страстно желае да се съедини с него и да предаде част от собствената си субстанция от тяло в тяло. Неговият сляп копнеж е предчувствие за блаженство.“ Резултатите от любовта са катастрофални — „… трудно спечеленото наследство се превръща в бонета и шапки… забавления, парфюми, венци… напълно ненужни неща.“ Каквото и да става, любовта ще завърши зле — „… може би той си мисли, че тя върти очи прекалено свободно и ги насочва към друг, или улавя на лицето й намек за насмешка“. Човек няма начин да не се сети за лорд Честърфийлд (типичен римлянин) и мнението му за секса: „Удоволствието е моментно, позата — нелепа, а разходите — ужасни.“