Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 107
Антъни Блонд
Римляните били отворени и се отнасяли с любопитство към източните религиозни култове (отвращавали се от онова, което знаели за друидите в Галия, Германия и техния мозъчен център, Британия) и особено към юдаизма, с когото флиртували мнозина, сред които и екстравагантната дама на Нерон, Попея; това обаче било два и половина века преди един император да закове към знамената на своите легиони кръстения символ. Междувременно римляните живеели със собствените си богове, без изобщо да им хрумва да умират за тях.
Те почитали, празнували и принасяли жертви, вместо да се покланят редовно на най-различни богове, сред които имало и някои, които преди това били хора, подобно на Цезар и всички други разглеждани тук императори без Калигула и Нерон. (Сенека написал сатира за приемането на Клавдий на другия свят, която е доста груба.) Главните богове Юпитер, Марс, Венера, Сатурн и Аполон, който единствен запазил името си, били заимствани от гърците и имали прекрасни, поддържани от държавата храмове на Форума; второстепенните божества били грижа на патрицианските фамилии, които се съревновавали за престижните и често доходоносни жречески постове и вървящите с тях задължения (които обикновено били спорадични и церемониални). Юлий Цезар, който пръв заявил, че неговият род произхожда от Венера, не бил особено очарован, когато Марий, първият човек в Рим и негов чичо благодарение на брака си, го направил на младини
Римските историци описват религиозните церемонии не повече, отколкото Маколи разказва за коронацията на Уилям III или пък от описанията на литургии у Тролъп. В Рим богослуженията били част от живота, която не била задължителна за описване. Знаем обаче, че жертвоприношенията на животни за умилостивяване на боговете били