Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 111

Римляните приемали религиите от Изтока, но се отвращавали от тази на друидите. Както видяхме, Клавдий изпаднал в паника заради змийското яйце в двора; войниците му преди битката при Англеси буквално се отвратили, когато друидите принесли в жертва на боговете си деца, но въпреки това влезли в боя и победили. Фактът, че римляните в крайна сметка възприели християнството, тази най-агресивна религия на откровението, чийто Бог дошъл от една от най-малко уважаваните провинции, с църковна институция и свещеническа йерархия, е една от най-големите чудатости на историята.

РИМСКАТА КУХНЯ

Марий направил Юлий Цезар жрец на Юпитер, тъй като искал да попречи на военната кариера на младия талант. Заемането на този пост означавало отказ от деликатесите и Цезар си останал и по-късно умерен и взискателен към храната. Август, който по политически причини трябвало да бъде добър и щедър домакин, предпочитал храната на обикновените хора — груб хляб, цаца, козе сирене и сушени смокини — и тъй като му било трудно да дочаква времето за хранене, често похапвал това-онова. Тиберий като че ли предпочитал виното пред храната, обичал рибата, но не си падал по пристигащите изневиделица доставчици. Калигула давал екзотични банкети, но гостите му били прекалено ужасени, за да им се наслаждават, макар да приемали заплащането за поканите. Клавдий се напивал до безсъзнание всяка вечер и фатално обичал точно определен вид гъби. Нерон бил екстравагантен чревоугодник и пръскал цели състояния за инкрустирани кристални бокали.

Съсели в мед, езици от пауни, рибени чорби, кушетки, вомитории и описанието на Петроний на гощавката у Трималхион — върху всичко това ще се спрем по-нататък — не било нещо обикновено. Храната, консумирана от повечето римляни през повечето дни в течение на стотици години, била оскъдна, груба и противна. Ексцесиите, веселбите, игрите и толкова често цитираните пиршества и необичайни ястия били достъпно „удоволствие“ само за малцина.

В началото, когато Рим представлявал просто едно мъничко етруско село със съвсем малко ресурси и пазари, народът се хранел със смокини, маслини, зехтин, ечемик (който правели на каша) и твърдо жито (смилано на паста). Пиели козе и овче мляко и произвеждали прости сирена. Селото обаче се намирало на важен търговски път и местните жители можели да разменят малкото си продукти за безценната по онова време сол. Именно солта укрепила позицията на града.

На римляните им били нужни 200 години, за да завладеят всички различни племена, населявали Апенинския полуостров; те нямали нищо подобно на хляб шест века след основаването на града. Андре Симон отбелязва: „Римляните ядели повече от гърците, но не били така приказливи. Те също обичали пиршествата и банкетите, големите количества храна и вино, редките, екзотични и скъпи гозби, които се търсели повече от суета, отколкото заради гастрономичните им качества. Това невинаги е било така — може дори да се каже, че величието на Рим е издигнато върху кашата и оскъдицата.“ Но когато римските армии започнали да завладяват Африка и Изтока, оскъдицата започнала да се сменя от лакомия и перчене при богатите въпреки законите за ограничаване на разходите.