Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 108

Ясно е, че раждания, бракове и смърт са били отбелязвани с призоваване на боговете, но римляните се молели на различни богове за специални случаи. Опасността от съсипване на реколтата от главня, тъй като по онова време нямало пестициди, била кошмар, който можел да бъде предотвратен с умилостивяване на Робиго, божеството на ръждата по растенията. Овидий пише как, когато се връщал в Рим в един априлски ден, „облечена в бяло тълпа се изпречи на пътя ми./Жрец вървеше към гроба на древния Робиго/да положи на олтара червата на овца и на куче./Отидох при него, за да разбера обичая.“ По-нататък Овидий слага следните думи в устата на жреца:

„Моля те, бъди милостив, махни си краставите ръце от нивята.

Не ни прави зло; задоволи се със силата.

Сграбчи желязото твърдо, а не горката реколта;

унищожи унищожителя.

Ще бъдеш по-доволен от мечове и смъртоносни оръжия;

не се нуждаем от тях, светът се радва на мир.“

Тази нежна поема, пропита с духа на Августовата епоха и идеализирани пасторални мотиви като олтара на императора, очарователна и само донякъде почтителна, е типична за римското отношение към религията. Всички са щастливи с изключение на горкото червеникавокафяво куче, на което са прерязали гърлото.

Самият Август не бил особено морален в личен план, но пред публиката се проявявал като истински светец. Подобно на всички римляни, той бил суеверен, но не и религиозен. Въпреки това като по-скромните си поданици той смятал одобрението на боговете за жизненоважно за безопасността и добруването на държавата и би кимнал одобрително на твърдението на Маркс, че религията е опиум за народа. Август не се скъпял за дозите. Той възстановил общонародния Ден за молитви към богинята Салус (гръцката Хигия), а за добре известния Фестивал на века заръчал на Хораций да приготви „грижливо съставен и добре композиран химн“, който щял да се изпее от хор от двадесет и седем момчета и двадесет и седем момичета, чиито родители трябвало да бъдат живи. Празникът бил величествен и продължил три дни в един специално построен дървен театър на брега на Тибър. Всички трябвало да станат по време на молитвата, в това число и сто и десетте съпруги на свободни граждани, Съветът на петнадесетте, най-влиятелните особи в Рим, близките и „приятелите на императора“, потомци или предци на консули, генерали и губернатори, които управлявали или щели да управляват света. Молитвата на Август била директна. „О, Мойри, призовавам ви и ви умолявам, увеличете силата на гражданите, на римския народ, във война и мир… дайте на гражданите, на римския народ, вечна сигурност, победи и могъщество… погледнете благосклонно… на мен, на семейството и дома ми, приемете тази жертва от девет агнета и девет козлета…“ и т.н.; в продължение на три дни през юни кръвта текла в името на боговете и благопристойно се изпичали всевъзможни питки, сладкиши и тарталети. Мойрите несъмнено са се вслушали в молбите. Август управлявал половин век и династията му дала още четирима императори. Марк Агрипа пък се погрижил за състезанията с колесници.