Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 105

DOMUS, ГРАДСКИЯТ ДОМ

Конниците и по-нискостоящите живеели в партерните апартаменти или на първия етаж на инсулите, но патрициите със сенаторски ранг традиционно обитавали domus, наследствената градска къща, често разположена на някой от седемте хълма на Рим. (Видяхме колко се е радвал Цезар, че е успял да се измъкне от своя дом в превърналия се в бедняшки квартал Субура.) Подобно на лондонските градски къщи от 18 в., попадащи в три категории, тези домове се различавали по големина, но следвали в общи линии един и същи модел. Никой не е бил величествен като къщите на богаташите на Парк Лейн, Парк Авеню или Шан-з-Елизе, макар за функционирането им да са били необходими повече слуги — в предтехническата епоха патрицият освен постоянния бръснар и фризьор за жена му трябвало да има също и вестители, огняри, носачи за носилките и столовете-носилки, дори човек, който да обявява часа — бригада, многочислена като персонала на лондонски хотел; разбира се, всички те били роби. Някои можели да си позволят дори лукса да включат към всички тях и придворен поет.

В големия domus съпрузите спели в отделни, оскъдно мебелирани спални, а персоналът бил натъпкван и понякога заключван в помещенията в мазето, които били толкова малки, че на практика били като арестантски килии. Типичният domus заемал един правоъгълен етаж, като всички помещения гледали навътре; външните стени били свободно стоящи или части от улицата; в тях можело да се устройват магазини или заведения. Ако имало горен етаж, той не покривал цялата постройка и помещенията му били малки. Август в скромната къща, в която живял четиридесет години и която била без мозайка, без мрамор, без почти нищо, се оттеглял за сериозни обсъждания в една стая на горния етаж, която наричал „Сиракуза“. При изграждането на крайбрежната улица на Тибър били открити останки от пететажни сгради с куполи, вградени в скалата, но те били толкова необичайни, колкото, да кажем, домът на графиня Сийфийлд на югозападния ъгъл на Белгрейв Скуеър или Фрик Меншън в Манхатън.

В дома се влизало през вестибюл, където посетителите чакали (и били оставяни да чакат, докато се сетят да бутнат бакшиш на портиера), гледали статуите и трофеите на прадедите на собственика или пък на предишния собственик, тъй като те били неразделна част от къщата. Пред него се издигала гигантска двойна порта, украсена с бронз и слонова кост (макар членовете на семейството обикновено да се промъквали през странична врата, над която имало надпис или папагал в клетка, научен да казва „На добър час“ на гръцки). През тях се влизало в голяма правоъгълна приемна зала, където се излагали богатството и вкуса на собственика във формата на статуи, стенописи, мозайки и мрамор, особено за басейна и фонтана, които се намирали в центъра под открито небе. Това била стаята, предвидена специално за показване. Без да има особено право, тъй като също е бил милионер, спечелил сам парите си, Сенека се оплаква от новобогаташа: „Смята се за беден и нищожен, ако стените му не блестят от големи скъпи плочи, ако няма александрийски мрамор с релефи от нумидийски камък, ако целият таван не е украсен от какви ли не стенописи, ако басейните не са обточени от тракийски камък, ако водата не се излива от сребърни тръби…“ На видно място се намирал сейфът, закрепен за пода с железен прът, в който се пазело семейното сребро и парите, които не били дадени на съхранение на банкер. Този сейф пътувал с господаря при странстванията му. Другите помещения, в които се влизало откъм хола през високи врати, включвали трапезария, triclinium (доста малка стая, тъй като в нея се побирали само една маса и три кушетки около нея), спални, библиотеката (с до 3000 свитъка, поставени в специални прегради) и картинна галерия. В отделна стая се пазели фамилните съкровища и восъчните посмъртни маски на прадедите, които били изваждани на погребения и които, подобно на много други неща в Рим, можели да бъдат купени от парвенюта, желаещи моментално да се сдобият с добър произход, също както „семейните“ портрети биха могли да са добити от спекуланти по време на война. Зад хола понякога имало кабинет, където господарят на къщата се занимавал с делови въпроси и който имал прозорец (римляните използвали стъклото) с изглед към перистила и градината, в която понякога през лятото семейството вечеряло.