Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 104
Антъни Блонд
Обществените части на града блестели, обществените бани и тоалетни били чисти, топли и добре поддържани от държавни роби, които често били освобождавани заради службата им. Акведуктите не преставали да докарват хладна, чиста вода, която според твърденията на Август била по-вкусна и от безплатното вино. Обикновеният римски гражданин, имащ достъп до библиотеките и до забавленията на игрите, не се чувствал онеправдан — докато не се върнел в къщата си… Луксът на частните домове бил скрит от погледа му; Август дори построил (огнеупорна) стена около Форума, за да скрие смърдящото предградие Субура от патрицианския поглед. Триумфалните арки, които с времето станали общо тридесет и седем, са типично римско изобретение, заимствано от славолюбивите величия от по-късни те столетия. Функционални, но същевременно богато украсени с релефи и статуи, те бележели входовете към форумите и важните пътища. Една от малкото, останали повече или по-малко непокътнати, е арката на император Тит на Виа Сакра, под която минавали триумфите. Тя все още буди страхопочитание — особено у набожния евреин, чийто закон му забранява да минава под нея, но който несъмнено се е разтрепервал от ясното изображение на златната менора (свещник) и другите съкровища от храма на Ирод в Йерусалим, носени в Рим от усмирените първосвещеници.
Най-много пари, хора, материали, време и труд били хвърлени за най-величествената постройка на Рим — Колизея, или по-правилно амфитеатъра на Флавиите, паметник на постоянството и последователността на римските императори. Строго погледнато, той попада извън нашите хронологични рамки, но пропускането му би направило всяко описване на Рим несериозно и недостатъчно, макар функцията му на огромно място за наблюдаване на клане на хора (всъщност никога на християни) и животни да била за окайване. Основата на колоните му е от каменни блокове с обем два кубически метра и тегло пет тона; от започването на строителството по времето на Веспасиан през 72 г. до откриването на амфитеатъра по времето на сина му Тит осем години по-късно били докарани 50 000 товара шуплест варовик. Съоръжението било напълно завършено едва по времето на Диоклециан. Спускането на навеса