Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 104

Обществените части на града блестели, обществените бани и тоалетни били чисти, топли и добре поддържани от държавни роби, които често били освобождавани заради службата им. Акведуктите не преставали да докарват хладна, чиста вода, която според твърденията на Август била по-вкусна и от безплатното вино. Обикновеният римски гражданин, имащ достъп до библиотеките и до забавленията на игрите, не се чувствал онеправдан — докато не се върнел в къщата си… Луксът на частните домове бил скрит от погледа му; Август дори построил (огнеупорна) стена около Форума, за да скрие смърдящото предградие Субура от патрицианския поглед. Триумфалните арки, които с времето станали общо тридесет и седем, са типично римско изобретение, заимствано от славолюбивите величия от по-късни те столетия. Функционални, но същевременно богато украсени с релефи и статуи, те бележели входовете към форумите и важните пътища. Една от малкото, останали повече или по-малко непокътнати, е арката на император Тит на Виа Сакра, под която минавали триумфите. Тя все още буди страхопочитание — особено у набожния евреин, чийто закон му забранява да минава под нея, но който несъмнено се е разтрепервал от ясното изображение на златната менора (свещник) и другите съкровища от храма на Ирод в Йерусалим, носени в Рим от усмирените първосвещеници.

Най-много пари, хора, материали, време и труд били хвърлени за най-величествената постройка на Рим — Колизея, или по-правилно амфитеатъра на Флавиите, паметник на постоянството и последователността на римските императори. Строго погледнато, той попада извън нашите хронологични рамки, но пропускането му би направило всяко описване на Рим несериозно и недостатъчно, макар функцията му на огромно място за наблюдаване на клане на хора (всъщност никога на християни) и животни да била за окайване. Основата на колоните му е от каменни блокове с обем два кубически метра и тегло пет тона; от започването на строителството по времето на Веспасиан през 72 г. до откриването на амфитеатъра по времето на сина му Тит осем години по-късно били докарани 50 000 товара шуплест варовик. Съоръжението било напълно завършено едва по времето на Диоклециан. Спускането на навеса (velarium), който предпазвал петдесетте хиляди зрители от слънчевите лъчи, било не по-малко представление от зрелищата на арената. Хиляда души задвижвали закрепения на 160 лебедки параван под биенето на барабани, на чийто фон вятърът (който трябвало да се изчисли), ревът на изгладнелите зверове в клетките и развълнуваните викове на зрителите, изпълнили четириетажната аудитория, създавали невиждана какофония. За първите сто дни от отварянето си Колизеят погълнал живота на 9000 животни и 2000 гладиатори.