Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 102

Подобно на оратора Хортензий, чиято скромна къща била купена от Август (скромна за император, разбира се), Цицерон живеел в изискания енклав на Палатинския хълм, недалеч от Марк Антоний, диктатора Сула, Крас и демагозите Клодий (човекът на Цезар) и Милон (неговият противник). Там живеел и Хризогон, първият наистина богат освободен роб в Рим, натрупал състояние благодарение на проскрипциите на Сула, със своето сребро, завеси, обковани със слонова кост маси, статуи, бижута и автоматичната печка (струваща колкото цяло имение) — не че автоматизацията в Древен Рим била нещо повече от ексцентричност; домашните роби били многобройни и умели. От екзекутирането на цялото домакинство от 400 роби на префекта Педаний Секундус по време на Нерон (но не и по негова заповед) знаем колко много можели да бъдат те, как изпълнявали всички задължения — от сладкари до огняри — и осигурявали на богатия си господар пълна свобода в начина му на живот.

Историята на Крас, когото не го била грижа как прави парите си и предлагал да купи подпалена къща, като пускал хората да излязат навън едва когато цената му допадала, не е апокрифна и бедните с право се страхували да не загинат в пламъците. Големият пожар от 50 г., който нанесъл толкова поражения, колкото и пожарът от 64 г., бил следван на всеки няколко години от други; въпреки това не се вземали никакви предпазни мерки и не се стигало до преразглеждане на градоустройството. Един политик направил кариерата си като огнеборец, като използвал собствените си роби. Естествено, бедните не влизали в списъка и не се вземали под внимание. (Броят на жителите на Рим — два милиона — е само предположение, а не официален резултат от преброяване.) За сто години Рим се разраснал и се превърнал в най-голямата сила на планетата, а градските власти били прекалено заети с управляването на империята (което било далеч по-доходоносно), за да обръщат внимание на собствените си мръсни задни дворове.

Накрая Август решил да сложи ред в града. Изнесъл лекция на Сената, като прочел някакъв трактат за максималната височина на сградите; организирал държавни роби в противопожарни бригади начело с едили; първи направил градоустройството грижа на императора (макар тя да се проявила едва по времето на Нерон); освен това Август създал и полицията — vigiles — под командването на префект (какъвто бил и нещастният Педаний, убит от неизвестен роб или роби). Август имал пълното основание да се хвали, че „намерил Рим построен от кирпич и го оставил в мрамор“. (В действителност в Рим никога не е имало нито една тухлена стена, нито пък запазен кирпич; подобно на мрамора тухлите са се използвали само за облицовка на сградите, които били правени от бетон — смес от вулканична туфа, шуплест варовик и счукани камъни.) Макар самият той през цялото време да живеел натясно (когато бил болен, отсядал при Меценат), обществените строежи на Август били пищни и бляскави; негов водач бил Витрувий, който написал десет книги по въпроса, в това число една за слънчевите часовници и една за водните механизми (въпреки че така и не успял да изобрети ефективен часовник). Витрувий проповядвал възвишени концепции за хармония, достойнство и удобство, но същевременно бил и практичен човек. Ето какво пише във „Врати и прозорци на бани и други постройки“: „Напълно естествено е светлината за спални и библиотеки да идва от изток; за баните и зимните помещения — от хладния запад; за художествените галерии и апартаментите, които се нуждаят от постоянна светлина — от север, тъй като тази четвърт от небето нито е прекалено светла, нито прекалено тъмна при пътя на слънцето, а е еднакво ярка през целия ден.“