Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 92

със себе си, да обичаш себе си, и това е условие

за щастлива връзка с друг човек?

Ако не се чувствате удобно със себе си, когато сте сами, ще търсите връзка, за да прикриете този дискомфорт. Можете да бъдете сигурни, че той ще се появи отново във връзката под една или друга форма и сигурно ще обвините за това партньора си.

Единственото, което трябва да направите, е да приемете напълно този момент. Така ще се чувствате удобно тук и сега, удобно със себе си.

Но трябва ли изобщо да имате някакви отношения със себе си? Защо просто да не бъдете себе си? Когато имате отношения със себе си, се разделяте на две: аз и “мен”, субект и обект. Това създадено от ума раздвоение е дълбоката причина за всички излишни сложности, проблеми и конфликти в живота ви. В състоянието на просветление вие сте себе си — “вие” и “вас” се сливат в едно. Не се обвинявате, не се самосъжалявате, не се гордеете със себе си, не се обичате, не се мразите и т. н. Разцеплението, създадено от самоотразяващото се съзнание, се премахва, проклятието отпада. Вече няма аз, който да защитавате, отбранявате или поддържате. В просветлението връзката, която задължително изчезва, е връзката със себе си. Откажете ли се от нея, всички останали връзки ще бъдат връзки на любов.

ДЕВЕТА ГЛАВА

ОТВЪД ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО ИМА ПОКОЙ

ПО-ВИСШЕТО ДОБРО ОТВЪД ДОБРОТО И ЗЛОТО

Има ли разлика между щастието и вътрешния мир?

Да. Щастието зависи от обстоятелства, които възприемате като положителни. Това не се отнася за вътрешния мир.

Не е ли възможно да привличаме само положителни

обстоятелства в живота си? Ако нагласата

и мисленето ни са винаги положителни, ще се

проявяват само положителни

събития и ситуации, нали?

Знаете ли наистина кое е положително и кое е отрицателно? Имате ли пред очите си цялата картина? За много хора ограниченията, провалите, загубите, болестите, изобщо болката под някаква форма са се оказали най-големият учител. Научили са се да се освобождават от неверните представи за себе си, от повърхностните цели и желания, налагани от егото. Придобили са дълбочина, смирение и състрадание. Станали са по-реални.

Винаги, когато ви се случи нещо негативно, в него се крие дълбока поука, макар че е възможно в този момент да не я видите. Дори и краткотрайно боледуване или злополука могат да ви покажат какво е реално и какво е нереално в живота ви, какво в крайна сметка има значение и какво няма.

В една по-обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. По-точно, не са нито положителни, нито отрицателни. Те са, каквито са. Когато живеете, приемайки изцяло това, което е — а това е единственият разумен начин на живот, — в живота ви вече няма добро и лошо. Има само по-висше добро — което включва “лошото”. От гледна точка на ума обаче има добро и лошо, харесване и нехаресване, любов и омраза. Затова в “Битие” е казано, че Адам и Ева са били изгонени от “рая”, след като са “яли от дървото за познаване добро и зло”.

Това ми звучи като отричане и самоизмама. Когато на

мен или на близък човек се случи нещо ужасно -