Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 93

злополука, болест, някаква болка или смърт -

мога ли да се преструвам, че това не е лошо? Остава си фактът, че това е лошо, защо да го отричаме?

Вие не се преструвате, а оставяте нещата да бъдат такива, каквито са, това е всичко. Това “позволяване” ви отвежда отвъд ума с неговите шаблони на съпротива, които създават противоположности като позитивно и негативно. Прошката към настоящето е дори по-важна от прошката към миналото. Ако прощавате на всеки един момент — позволявате му да бъде, какъвто е, — вече няма да се натрупва недоволство, за което да бъде нужна прошка някога по-късно.

Помнете, че тук не говорим за щастие. Ако например току-що е починал ваш любим човек, или ако усещате приближаването на собствената ви смърт, няма как да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Но можете да имате покой. Може да има тъга и сълзи, но ако сте се отказали от съпротивата, под тъгата ще усещате дълбоко спокойствие, свещено присъствие. Това е излъчването на Битието, това е вътрешен мир, това е доброто, което няма противоположност.

Ами ако става въпрос за ситуация, в която може нещо да се направи? Как едновременно да ѝ позволя да бъде и да я променя?

Направете каквото трябва. Междувременно приемете това, което е. Тъй като умът е синоним на съпротива, приемането веднага ви освобождава от управлението на ума и възстановява връзката ви с Битието. В резултат обичайните мотиви за действие на егото — страх, алчност, контрол, отбрана или подхранване на фалшиво себеусещане — престават да действат. Един много по-голям от ума интелект взема нещата в свои ръце, затова в действията ви ще се влее друг порядък съзнание. “Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по-точно на нуждите ви?” Това е написано преди 2000 години от Марк Аврелий — един от рядко срещаните притежатели едновременно на светска власт и мъдрост.

Като че ли повечето хора имат нужда да преминат през много страдание, преди да се откажат от съпротивата и да приемат — преди да простят. Когато го сторят, се случва едно от най-големите чудеса — пробуждане на съзнанието за Битието посредством нещо, което изглежда лошо, преобразуване на страданието във вътрешен мир. Крайният ефект на всичкото зло и страдание на света е, че ще принуди хората да осъзнаят кои са отвъд името и формата. В този смисъл онова, което възприемаме като зло от своята ограничена гледна точка, всъщност съставлява част от едно по-висше добро, което няма противоположност. Но това ще стане вашата истина само ако простите. Дотогава злото ще остане непоправено, ще си остане зло.

Посредством прошката, която по същество означава да признаете, че миналото е маловажно, и да приемете настоящето такова, каквото е, чудото на преобразуването се извършва не само вътре във вас, но и извън вас. Във вас и около вас се образува тихо пространство на наситено присъствие. Който и каквото влезе в това поле на съзнанието, ще бъде повлиян от него — понякога незабавно и видимо, друг път на по-дълбоко ниво, при което промените се появяват едва по-късно. Разрешавате противоречията, лекувате болката, разпръсквате несъзнанието, без да правите нищо — просто като бъдете, като поддържате честотата на наситено присъствие.