Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 86

Екхарт Толе

Ако постоянно или поне през повечето време присъствате във връзката си, това ще бъде най-голямото предизвикателство за партньора ви. Той няма да може дълго да понася присъствието ви и да остава несъзнаващ. Ако е готов, ще мине през вратата, която сте отворили за него, и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделяте като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-БЛИЗО

ДО ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Пречките пред просветлението

едни и същи ли са за мъжете и за жените?

Да, но акцентите са различни. Най-общо казано, за жените е по-лесно да чувстват и да бъдат в тялото си, затова те са естествено по-близо до Битието и потенциално по-близо до просветлението от мъжете. Затова много древни култури инстинктивно са избирали женски фигури или аналогии, за да изобразят или опишат трансцендентната реалност без форми. Често тя е представена като утроба, която ражда всичко и го поддържа и храни през живота му в някаква форма. В “Дао-дъ дзин”, една от най-древните и мъдри книги, написани някога, Дао — което можем да преведем като Битие — е описано като “безпределно, вечно присъстващо, майката на вселената”. Естествено, жените са по-близо до него от мъжете, защото те фактически “въплъщават” Неизявеното. Нещо повече, всички същества и неща в крайна сметка се връщат при Извора. “Всички неща изчезват в Дао. Само то остава.” Тъй като Изворът има по-скоро женска природа, това е представено като тъмната и светлата страна на архетипната женственост в психологията и митологията. Богинята Майка има две страни — тя дава живот и го отнема.

Когато умът е взел нещата в свои ръце и хората са загубили връзката с реалността на божествената си природа, те са започнали да си представят Бог като мъж. Мъжете са добили водеща роля в обществото, а жените — подчинена.

Аз не предлагам да се върнем към ранните женски изображения на божественото. Сега някои хора използват Богиня вместо Бог. Те връщат отдавна загубеното равновесие между мъжко и женско начало и това е добре. Но въпреки всичко си остава изображение и понятие, понякога временно полезно, както картата или пътният знак, но повече пречи, отколкото помага, когато бъдете готови да осъзнаете реалността зад всички понятия и образи. Истина си остава обаче, че енергийната честота на ума като че ли е същностно мъжка. Умът се противи, бори се за контрол, използва, манипулира, напада, опитва се да разбере и притежава и т. н. Затова традиционният Бог е патриархална, контролираща, авторитетна фигура, често гневен мъж, от който трябва да се страхувате, както учи Старият завет. Този Бог е проекция на човешкия ум.