Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 74
Екхарт Толе
Нищо не може да бъде без пространство, но пространството е нищо. Преди възникването на вселената, преди Големия взрив, ако щете, не е имало огромно празно пространство, чакащо да бъде напълнено. Не е имало пространство, както не е имало никакви неща. Само Неизявеното — Единното. Когато то е станало “десет хиляди неща”, изведнъж се е появило пространството и е позволило на многото неща да бъдат. Откъде се е взело? От Бог ли е създадено, за да се настани в него вселената? Не, разбира се. Пространството е нищо, затова то никога не е било създавано.
Излезте навън в ясна нощ и се вгледайте в небето. Хилядите звезди, които можете да видите с просто око, не са нищо повече от миниатюрна частица от всичко, което е там, горе. С най-мощните телескопи вече могат да бъдат открити хиляда милиона галактики и всяка от тях е една “островна вселена”, съдържаща хиляди милиони звезди. Но още по-впечатляваща са безкрайността на самото пространство, дълбочината и тишината, която позволява да го има цялото това великолепие. Нищо не може да бъде по-внушително и великолепно от невероятната огромност и тишина на космоса, но какво е той? Празнота, огромна празнота.
Това, което ни изглежда като космос в нашата вселена и което възприемаме чрез ума и сетивата, е самото Неизявено във външния свят. Това е Божието “тяло”. А ето и най-голямото чудо: тази тишина и огромност, която позволява да я има вселената, не е само там, горе, в космоса, но и във вас самите. Когато присъствате пълно и изцяло, я откривате като вътрешното пространство на немисленето. Вътре във вас тя е огромна в дълбочина, не в ширина. В крайна сметка размерите в пространството са изкривено възприятие на безкрайната дълбочина — свойство на единствената трансцендентна реалност.
Да. Това, което възприемате външно като пространство и време, в крайна сметка е илюзия, но съдържа зрънце истина. Двете са същностни свойства на Бога, безкрайността и вечността, възприемани сякаш имат външно съществуване извън вас. Вътре във вас и пространството, и времето имат вътрешен еквивалент, който разкрива истинската им природа, както и вашата. Докато пространството е неподвижен, безкрайно дълбок свят на немислене, вътрешният еквивалент на времето е присъствието, съзнанието за вечното Настояще. Помнете, че двете са неразграничими. Когато осъзнаете пространството и времето вътре в себе си като Неизявеното — немислене и присъствие — външните пространство и време продължават да съществуват за вас, но стават по-малко важни. Светът също продължава да съществува за вас, но вече не сте негови пленници.
