Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 75
Екхарт Толе
Следователно крайната цел на света не е в света, а в превъзмогването на границите му. Както не бихте осъзнавали пространството, ако в него нямаше предмети, така и светът е нужен за осъществяването на Неизявеното. Може би сте чували будистката поговорка: “Ако нямаше илюзия, нямаше да има просветление”. Именно чрез света и в крайна сметка чрез вас се познава Неизявеното. Вие сте тук, за да позволите осъществяването на божественото предназначение на вселената.
СЪЗНАТЕЛНАТА СМЪРТ
Освен съня без сънища, за който вече споменах, има още един неволен портал. Той се отваря за кратко в момента на физическата смърт. Дори ако сте пропуснали всички останали възможности за духовно осъществяване през живота си, този последен портал ще се отвори за вас веднага след смъртта на тялото.
Има безброй разкази на хора, които са зърнали портала като ярка светлина, и след това са се върнали от отвъдното. Това се нарича изживяване, близко до смъртта. Много от тези хора говорят за усещане на блажено спокойствие и дълбок мир. В “Тибетска книга на мъртвите” това е описано като “светлото великолепие на безцветната светлина на Празнотата”, която е “вашата истинска същност”. Порталът се отваря съвсем за кратко и ако през живота си не сте се срещали с измерението на Неизявеното, много вероятно е да го пропуснете. Много хора носят в себе си твърде много остатъчна съпротива, твърде много страх, твърде силно са привързани към сетивните изживявания, твърде много се отъждествяват с проявения свят. Те виждат портала, извръщат се уплашени и губят съзнание. Повечето, което се случва след това, е автоматично и неподвластно на волята. Ще дойде нов кръг от раждане и смърт. Присъствието им още не е било достатъчно за съзнателното безсмъртие.
Както и при другите портали, вашата светла истинска природа остава, но не и личността. Във всеки случай всичко реално и истински стойностно в личността ви е прозиращата ваша истинска същност. Тя никога не се губи. Нищо ценно, нищо реално никога не се губи.
Приближаването на смъртта и самата смърт, разпадането на физическата форма винаги са голяма възможност за духовно осъзнаване. Повечето хора трагично я пропускат, защото живеем в култура, която не знае почти нищо за смъртта, както не знае почти нищо за нещата, които наистина имат значение.
Всеки портал е портал на смъртта — смъртта на неистинското аз. Когато преминете през него, спирате да извличате идентичността си от своята психическа, умотворна форма. Тогава разбирате, че смъртта е илюзия, както е илюзия себеотъждествяването ви с формата. Смъртта не е нищо повече от край на една илюзия. Болезнена е само ако сте се вкопчили в илюзията.
ОСМА ГЛАВА
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
