Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 72

ПРОСТРАНСТВОТО

Както звукът не може да съществува без тишината, така едно нещо не може да съществува без нищото, без празнотата, която му дава възможност да бъде. Всеки физически предмет, или тяло, идва от нищото, обграден е от нищо и накрая ще се върне в нищото. И не само това, вътре във всяко физическо тяло има много повече “нищо”, отколкото “нещо”. Физиците казват, че твърдостта на материята е илюзия. Дори привидно твърди предмети, включително вашето физическо тяло, са почти 100 % празно пространство — толкова големи са разстоянията между атомите в сравнение с големината им. Нещо повече, дори и отвътре всеки атом е основно празно пространство. Останалото е по-скоро вибрационна честота, отколкото някакви твърди частици, по-скоро нещо като музикална нота. Будистите знаят това отпреди 2500 години. “Формата е празнота, празнотата е форма “, се казва в “Сутра на сърцето”, един от най-добре познатите древни будистки текстове. Същината на всички неща е празнотата.

Неизявеното присъства в този свят не само като тишина, то пронизва цялата физическа вселена като пространство — отвътре и отвън. То също като тишината може лесно да ни убегне. Всеки обръща внимание на нещата в пространството, но кой обръща внимание на самото пространство?

Вие май твърдите, че “празнотата” или “нищото”

не са просто нищо, че притежават някакво загадъчно

качество. Какво е това нищо?

Не може да задавате такъв въпрос. Умът ви се опитва да превърне нищо в нещо. Щом го превърнете в нещо, то ви убягва. Нищото — пространството — е Неизявеното като външно явление в достъпния за сетивата свят. Това е горе-долу всичко, което може да се каже за него, и дори и то е един вид парадокс. То не може да бъде обект на познание. Не може да направите дисертация за “нищото”. Когато учените изучават пространството, обикновено го превръщат в нещо и така напълно губят същността му. Не е изненадващо, че според последните теории пространството изобщо не е празно, а е пълно с някакво вещество. Ако имате някаква теория, не е много трудно да намерите доказателства в нейна подкрепа, поне докато не се появи друга теория.

“Нищото” може да стане за вас портал към Неизявеното само ако не се опитвате да го разберете.

Тук не правим ли точно това?

Ни най-малко. Аз ви давам указания как можете да вкарате измерението на Неизявеното в живота си. Не се опитваме да го разберем. Няма нищо за разбиране.

Пространството няма “съществуване”. “Съществувам” буквално означава “откроявам се”. Не можете да разберете пространството, защото то не се откроява. Макар че само по себе си няма съществуване, то дава възможност на всичко друго да съществува. Тишината също няма съществуване, нито пък Неизявеното.

И така, какво се случва, когато отдръпнете вниманието си от предметите в пространството и осъзнаете самото пространство? Каква е същността на тази стая? Мебелите, картините и т. н. са в стаята, но те не са стаята. Подът, стените и таванът определят границите ѝ, но и те не са стаята. Е, каква е същността на стаята? Пространството, разбира се, празното пространство. Без него не би имало “стая”. Тъй като пространството е “нищо”, можем да кажем, че това, което го няма, е по-важно от това, което го има. Ето защо осъзнайте пространството навсякъде около вас. Не мислете за него. Почувствайте го. Насочете вниманието си към “нищото”.