Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 70

Екхарт Толе

СЪН БЕЗ СЪНИЩА

Вие пътувате до Неизявеното всяка нощ, когато навлезете във фазата на съня без сънища. Сливате се с Извора. Черпите от него жизнена енергия, която ви поддържа известно време, когато се върнете към явното, в света от диференцирани форми. Тази енергия е много по-важна от храната: “Не само с хляб живее човек”. Но в съня без сънища не отивате там съзнателно. Макар че телесните функции продължават, “вие” вече не съществувате в това състояние. Можете ли да си представите какво би било да изпаднете в сън без сънища в пълно съзнание? Невъзможно е да си го представите, защото такова състояние е невъзможно.

Неизявеното не ви освобождава, докато не навлезете в него съзнателно. Затова Иисус не е казал: “Истината ще ви направи свободни”, а: “Ще познаете истината и истината ще ви освободи”. Това не е концептуална истина, а истината за вечния живот оттатък формата, която всички знаем пряко или непряко. Но не се опитвайте да останете съзнаващи в своя сън без сънища. Едва ли ще успеете. В най-добрия случай ще запазите съзнание във фазата на съня, но не и след нея. Това се нарича светло сънуване и може да бъде много интересно и увлекателно, но не и освобождаващо.

Затова използвайте своето вътрешно тяло като портал към Неизявеното и го дръжте отворен, за да запазвате непрекъсната връзка с Извора. За вътрешното тяло няма значение дали външното ви физическо тяло е младо или старо, болнаво или здраво. Вътрешното тяло не познава времето. Ако все още не успявате да го почувствате, използвайте някой от другите портали, макар че в последна сметка всички те са едно. За някои вече говорих подробно, но тук отново ще ги спомена накратко.

ДРУГИ ПОРТАЛИ

Настоящето можем да наречем главен портал. То е същностна черта на всички останали, включително на вътрешното тяло. Не можете да бъдете в тялото си, без да присъствате интензивно в Настоящето.

Времето и изявеното са неделимо свързани, както са свързани безвремевото Настояще и Неизявеното. Когато разпръснете психическото време с наситено съзнание за настоящия момент, осъзнавате Неизявеното както пряко, така и косвено. Пряко го усещате като излъчване и сила на съзнателното ви присъствие — без съдържание, просто присъствие. Косвено осъзнавате Неизявеното във и чрез света на сетивата. С други думи, усещате божествената същност във всяко същество, във всяко цвете или камък, и проумявате, че всичко, което съществува, е свещено. Затова Иисус, говорейки от същината си като Христос, казва в Евангелието от Тома: “Разцепи парче дърво — аз съм там. Вдигни камък и ще ме намериш там”.

Друг портал към Неизявеното се създава чрез прекратяване на мисленето. Това може да започне с нещо много просто, например да вдишате съзнателно или да се вгледате в състояние на наситена будност в цвете, без да бъде придружено от коментар на ума. Има много начини да се прекъсне неспирният поток на мисълта. За това именно става въпрос в медитацията. Мисълта е част от света на явното. Непрекъснатата мисловна дейност ви държи затворници в света на формата и се превръща в мътен екран, който ви пречи да осъзнаете Неизявеното, безформената и безвремевата божествена същност във вас самите, както и във всички неща и същества. Когато присъствате интензивно, разбира се, няма нужда да се грижите мисленето да спре, тъй като тогава умът спира автоматично. Затова казах, че Настоящето е важен аспект на всички други портали.