Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 4

Това влиза в противоречие с “вечната философия” — философското единомислие, обхващащо векове, религии, традиции и култури и описващо различни постоянни измерения на действителността. Те се простират от най-плътното и най-малко съзнателното — нека го наречем “материя” — до най-малко плътното и най-съзнателното — ще го наречем “духовно”.

Интересното е, че разширеният по този начин многоизмерен модел на действителността се споменава от теоретици на квантовата физика като Джак Скарфети, който описва движението със свръхсветлинна скорост. Използват се други измерения на действителността, за да се опише движението със скорост, по-висока от граничната — тази на светлината. Помислете също за работата на легендарния физик Дейвид Бом с неговия експлицитен (физически) и имплицитен (нефизически) многоизмерен модел на действителността.

Това не е просто теория. Един експеримент във Франция през 1982 г. показа, че две свързани преди квантови частици, ако бъдат разделени от голямо разстояние, по някакъв начин остават свързани. Ако едната се промени, мигновено се променя и другата. Учените не познават механизма, по който това може да стане със скорост по-голяма от тази на светлината, но някои излагат теорията, че връзката се осъществява през портали към по-висши измерения.

И така, противно на убежденията на поддръжниците на традиционната парадигма, влиятелните първопроходци, с които разговарях, смятат, че не сме достигнали връхната точка на човешкото развитие, че сме свързани с целия живот, а не отделни, и че пълният спектър на съзнанието обхваща както физическото, така и голям брой нефизически измерения на действителността.

В сърцевината си този нов светоглед предполага да гледате на себе си, на другите и на целия живот не през очите на незначителното земно същество, което се ражда и живее във времето, а през очите на душата, на нашето Битие, на Истинското Аз. Един по един хората се прехвърлят на тази по-висока орбита.

С тази книга, “Силата на настоящето”, Екхарт Толе заслужено заема място в специалната група учители от световна величина. Посланието му е следното: проблемът на човечеството е дълбоко вкоренен в самия ум, или по-точно в погрешното ни себеотъждествяване с ума.

Безцелното реене на съзнанието, склонността ни да поемаме по пътя на най-малкото съпротивление, като не се стремим да бъдем напълно будни в настоящия момент, създават празнина. Обвързаният с времето ум, който е създаден, за да бъде полезен слуга, я компенсира, като се обявява за господар. Като пеперуда, която прелита от цвят на цвят, умът се занимава с минали изживявания или прожектира свой “телевизионен филм” с очаквания за бъдещето. Рядко се отпускаме в океанските дълбини на “тук и сега”. Защото именно тук, в Настоящето, намираме своето Истинско Аз, което е отвъд физическото тяло, непостоянните емоции и брътвежите на ума.

Величието на човешкото развитие не е в способността ни да разсъждаваме и мислим, макар че именно това ни отличава от животните. Интелектът — също като инстинкта — е просто точка по пътя. Крайната ни цел е да възстановим връзката си със своето същностно Битие и да се осъществяваме миг по миг в обикновения физически свят от тази необикновена божествена действителност. Лесно е да се каже, но рядкост са хората, напреднали в своето развитие.