Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 3

Екхарт Толе

Едва ли е изненадващо, че настъпващият нов светоглед поставя под въпрос много от нещата, които западният свят е приел за истини.

МИТ № 1: ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ДОСТИГНАЛО ВРЪХНАТА ТОЧКА НА РАЗВИТИЕТО СИ

Черпейки от сравнителни изследвания в религията, медицината, антропологията и спорта, съоснователят на Есален Майкъл Мърфи излага провокативната теза, че има много по-напреднали етапи на човешкото развитие. Когато човек достигне тези по-високи нива на духовна зрялост, започват да се проявяват необикновени способности — за любов, жизненост, личностност, осъзнаване на собственото тяло, интуиция, възприятие, общуване и воля.

Първата стъпка е да се признае съществуването им. Повечето хора не го правят. След това могат да се приложат съзнателни, целенасочени методи.

МИТ № 2: НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ОТДЕЛНИ ЕДИН ОТ ДРУГ, ОТ ПРИРОДАТА И ОТ ВСЕЛЕНАТА

Този мит за “отделното от мен” е виновен за войните, съсипването на планетата и всички форми и проявления на несправедливост сред хората. В крайна сметка кой нормален човек ще навреди на друг, ако го възприема като част от себе си? В изследването си върху необичайните състояния на съзнанието Стан Гроф обобщава така: “Психиката и съзнанието на всеки от нас са в крайна сметка съизмерими с “всичко съществуващо”, тъй като няма абсолютни граници между тялото/егото и съвкупността на всичко съществуващо”.

Лекарството на д-р Лари Доси Ера-3, при което мислите, нагласите и целебните намерения на един човек могат да повлияят върху физиологията на друг (за разлика от Ера-2, което е предимно лекарство съвкупно за ума и тялото), се подкрепя категорично от научни изследвания върху лечебната сила на молитвата. Това обаче не може да се случи съгласно познатите принципи на физиката и светогледа на традиционната наука. Въпреки това надделяват доказателствата, че то се случва.

МИТ № 3: ВСИЧКО СЕ ИЗЧЕРПВА С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

Прикована към материализма, традиционната наука приема, че нищо, което не може да бъде измерено, изследвано в лаборатория или възприето от петте сетива и техническите средства за усилването им, просто не съществува. То “не е реално”. Вследствие на това цялата реалност е смачкана до физическата действителност. Духовните — или както аз бих ги нарекъл, нефизическите — измерения на реалността са изключени.