Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 2
Екхарт Толе
Отново и отново Екхарт Толе ни показва как да се свържем с онова, което той нарича наше Битие:
“Битието е вечният, неизменно присъстващ Единен Живот отвъд безбройните форми на живота, подвластни на раждането и смъртта. Битието обаче не е само отвъд, но и дълбоко вътре във всяка форма на живот като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че ви е достъпно още сега, като вашето най-дълбоко аз, вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Не се опитвайте да го разберете. Можете да го познаете само когато умът е безмълвен, когато присъствате пълно и наситено в Настоящето… Да си върнете съзнанието за Битието и да бъдете в това състояние на “чувстване и осъзнаване” — това е просветлението.”
Почти е невъзможно да прочетете “Силата на настоящето” наведнъж. Трябва от време на време да оставяте книгата, да размишлявате върху написаното и да го прилагате в собствения си живот. Тя е пълно ръководство, пълен курс по медитация и осъзнаване. Трябва да се връщате отново и отново към нея — и всеки път да откривате нова дълбочина и смисъл. Това е книга, която мнозина, включително и аз самият, ще искат да изучават през целия си живот.
“Силата на настоящето” се радва на все по-голям брой предани почитатели. Вече са я наричали шедьовър, но с каквито и думи да я назовават, както и да я описват, тя си остава книга, способна да промени живота ни, способна да ни пробуди да осъзнаем напълно кои сме.
РЪСЕЛ Е. ДИКАРЛО
НА ФОНА НА ЛАЗУРНО НЕБЕ портокаловожълтите лъчи на залязващото слънце могат понякога да ни дарят моменти на такава необикновена красота, че сме като зашеметени за миг, вперили неподвижен поглед в тях. Прелестта на мига така ни поразява, че неспирният брътвеж на ума спира, за да не ни отвлича от това, което е тук и сега. Сякаш се отваря врата, окъпана в светлина, към някаква друга действителност, която винаги е тук, но ние рядко я виждаме.
Ейбрахам Маслоу нарича това “върхови изживявания”, тъй като те са висшите моменти на живота, в които, изпълнени с радост, излитаме извън границите на делничното и обикновеното. Те могат да се нарекат също изживявания на “прозрение”, защото в тези мигове на безвремие зърваме за момент вечното царство на самото Битие. Макар и само за миг, връщаме се към своето Истинско Аз.
“О, колко е прекрасно — казваме с въздишка. — Ако само можех да остана тук. Но как да получиш постоянно жителство?”
През последните десет години се посветих на това да намеря отговора на този въпрос. По време на проучванията си имах честта да разговарям с някои от най-дръзките, най-вдъхновяващите и най-проникновените “пионери на парадигмите” на нашето време в медицината, естествените науки, психологията, бизнеса, религията и духовността, човешкия потенциал. Тази разнородна група е обединена от общото прозрение, че в момента човечеството извършва квантов скок в своето еволюционно развитие. Промяната е придружена от изместване в светогледа — основната картина за това “кое как е”, която носим в себе си. Светогледът търси отговор на два основни въпроса: “кои сме ние?” и “какво е естеството на вселената, в която живеем?”. Отговорите ни на тези въпроси определят качеството и особеностите на взаимоотношенията ни с близките, приятелите и работодателите или служителите ни. В по-широк план те са определящи за обществото.
