Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 33

Научете се да използвате времето в практическите аспекти на живота си — това можем да наречем “часовниково време” — но щом приключите с практическите въпроси, веднага се връщайте към съзнанието за настояще. Така се избягва натрупването на “психическо време”, което е отъждествяване с миналото и непрестанно натрапчиво проектиране в бъдещето.

Часовниковото време е нещо повече от това да си уговорите среща или да планирате пътуване. То включва поуките от миналото, така че да не повтаряте отново и отново едни и същи грешки. Да си поставяте цели и да работите за постигането им. Да предвиждате бъдещето посредством модели и закони — физически, математически и т. н. Да се учите от миналото и да предприемате подходящи действия въз основа на предвижданията си.

Но дори и тук, в сферата на практическия живот, където не можем без препратки към миналото и бъдещето, най-важният фактор си остава настоящият момент. Всеки урок от миналото придобива смисъл и се прилага сега. Планирането и работата за постигането на определени цели се извършват сега.

Вниманието на просветления човек винаги е съсредоточено главно в Настоящето, но все пак той има периферно съзнание за време. С други думи, той продължава да използва часовниковото време, но е освободен от психическото.

Внимавайте, когато упражнявате това, за да не превърнете неволно часовниковото време в психическо. Например, ако в миналото сте допуснали грешка и сега си вземате поука, използвате часовниковото време. Ако обаче разсъждавате в ума си за нея, критикувате се, изпитвате угризения или вина, превръщате грешката в “себе си” — правите я част от себеусещането си. Така тя се превръща в психическо време, което винаги е свързано с фалшиво чувство за идентичност.

Ако си поставите цел и работите за постигането ѝ, използвате часовниковото време. Съзнавате къде искате да стигнете, но отдавате цялото си внимание на стъпката, която предприемате в момента. Ако обаче се съсредоточите изключително върху целта — може би защото се стремите към щастие, себеосъществяване или по-пълно себеусещане, вече не зачитате Настоящето. То се свежда до обикновено стъпало към бъдещето, без стойност само по себе си. Така часовниковото време се превръща в психическо. Пътят ви в живота вече не е приключение, а само маниакална потребност да стигнете, да постигнете, да “успеете”. Вече не виждате цветята край пътя, нито усещате аромата им, нито съзнавате красотата и чудото на живота, който се разгръща навсякъде около вас, когато сте тук, в Настоящето.

Разбирам върховното значение на Настоящето,

но не мога напълно да се съглася с вас, когато казвате,

че времето е пълна илюзия.

Когато казвам, че “времето е илюзия”, нямам намерение да правя философско изявление. Само ви напомням един прост факт — толкова очевиден, че може би ще ви бъде трудно да го проумеете и дори ще ви се стори безсмислен, но осъзнаете ли го напълно, той ще разсече като меч всички умотворни пластове усложнения и “проблеми”. Нека повторя: сегашният момент е всичко, което ще имате някога. Никога няма време, когато животът ви не е в “този момент”. Не е ли така?