Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 32

Затова разбийте стария модел на отричане на сегашния момент и съпротивата срещу него. Превърнете в свой навик да отдръпвате вниманието си от миналото и бъдещето винаги, когато те не са ви необходими. Доколкото е възможно, прехвърлете се от времевото измерение в ежедневието. Ако ви е трудно да влезете пряко в Настоящето, започнете с това да наблюдавате обичайната склонност на ума си да се стреми да избяга от него. Ще установите, че обикновено си представяте бъдещето или като по-хубаво, или по-лошо от настоящето. Ако е по-добро, това ви носи надежда или приятно очакване. Ако е по-лошо, това създава тревожност. И двете са илюзия. Чрез самонаблюдението в живота ви автоматично навлиза повече присъствие. Щом се уловите, че отсъствате, присъствието вече е възстановено. Когато успявате да наблюдавате ума, вие вече сте напуснали капана му. Намесил се е друг фактор, нещо, което не е част от ума — наблюдаващото присъствие.

Присъствайте като наблюдатели на ума — на мислите и емоциите си, на реакциите си в различни ситуации. Проявявайте поне толкова интерес към реакциите си, колкото към ситуацията или хората, които са ги предизвикали. Забележете колко често вниманието ви е в миналото или в бъдещето. Не съдете и не анализирайте това, което наблюдавате. Наблюдавайте мисълта, почувствайте емоцията, следете реакцията. Не ги превръщайте в личен проблем. Ще усетите нещо, по-силно от нещата, които наблюдавате: спокойното наблюдаващо присъствие зад съдържанието на ума, безмълвния свидетел.

Необходимо е наситено присъствие, когато определени ситуации предизвикат реакция със силен емоционален заряд, например, когато бъде застрашена представата ви за себе си, когато се изправите пред предизвикателство, събуждащо страх, когато “всичко върви наопаки” или когато се събуди емоционален комплекс от миналото. В тези случаи сте склонни да изпадате в “несъзнание”. Реакцията или емоцията ви превземат — и се превръщат във вас. Вие ги осъществявате — опровергавате, аргументирате, нападате, отбранявате се… само че всичко това не сте вие, това е реактивният модел, умът в обичайния си режим на оцеляване.

Отъждествяването с ума му дава повече енергия. Наблюдаването на ума отнема енергия от него. Отъждествяването с ума създава още време. Наблюдаването на ума отваря измерението на безвремието. Енергията, която се отнема от ума, се превръща в присъствие. След като почувствате какво означава да присъствате, ви става много по-лесно просто да направите избора да напуснете времевото измерение, когато времето не ви е нужно за практически цели, и да навлезете по-дълбоко в Настоящето. Това не нарушава способността ви да използвате времето — миналото или бъдещето — когато се налага да прибягвате до него за практически цели. Не отслабва способността ви да използвате ума си. Дори я подобрява. Когато използвате ума си, той ще бъде по-остър, по-съсредоточен.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПСИХИЧЕСКОТО ВРЕМЕ