Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 34

ЛУДОСТТА “ПСИХИЧЕСКО ВРЕМЕ”

Ако се вгледате в колективните прояви на психическото време, няма да ви остане никакво съмнение, че то е психическо заболяване. Проявите му приемат формата на идеологии като например комунизма, националсоциализма или какъвто и да е друг национализъм, както и на тесногръди религиозни убеждения, изхождащи от постановката, че най-голямото добро е в бъдещето и затова целта оправдава средства. Целта е една представа, точка в умотворната проекция на бъдещето, когато ще бъде постигнато спасението в някаква форма — щастие, реализация, равенство, свобода и т. н. Нерядко средствата за постигането му включват поробване, изтезаване и убиване на хора в настоящето.

Изчислено е например, че за каузата на комунизма са били убити повече от 50 милиона души — за да се създаде един “по-добър свят” в Русия, Китай и други страни. Това е смразяващ пример как вярата в бъдещия рай създава ад в настоящето. Може ли да има съмнение, че психическото време е тежко и опасно психическо заболяване?

Как действа във вашия живот този мисловен модел? Опитвате ли се винаги да се озовете другаде, не там, където сте? Повечето от нещата, които правите, не са ли просто средство за постигане на някаква цел? Дали себеосъществяването винаги ви очаква зад следващия ъгъл, или може би се ограничавате до мимолетни удоволствия като секса, храната, питиетата, наркотиците, възбудата? Съсредоточени ли сте постоянно върху това да постигате, да успявате, или може би преследвате някаква нова възбуда или удоволствие? Вярвате ли, че ако придобиете още неща, ще бъдете по-пълноценни, достатъчно добри, психически цели? Чакате ли някой мъж или жена да придаде смисъл на живота ви?

В нормалното умотъждествено или непросветлено състояние на съзнанието силата и безграничният съзидателен потенциал, скрити в настоящето, са напълно помрачени от психическото време. Животът ви губи своята ведрост, свежест, удивление. Старите модели на мислене, емоции, поведения, реакции и желания се преиграват отново и отново в безброй представления, сценарият във вашия ум ви дава някаква идентичност, но изкривява или напълно скрива действителността на Настоящето. При това умът си създава мания за бъдещето като бягство от неудовлетворителното настояще.

ОТРИЦАНИЕТО И СТРАДАНИЕТО

СЕ КОРЕНЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО

Но вярата, че бъдещето ще бъде по-добро

от настоящето, невинаги е илюзия. Настоящето

може да бъде ужасно, а в бъдеще нещата може

да се оправят, и често става точно така.

Обикновено бъдещето е копие на миналото. Възможни са повърхностни промени, но истинската трансформация е нещо рядко и зависи от това дали сте способни да присъствате достатъчно в сегашното, за да разпръснете миналото със силата на Настоящето. Това, което възприемате като бъдеще, е неделима част от сегашното състояние на съзнанието ви. Ако умът ви носи тежък товар от миналото, очаква ви още от същото. Миналото се възпроизвежда чрез липсата на присъствие. Състоянието на съзнанието ви в този момент е това, което определя бъдещето — което, разбира се, може да бъде изживяно единствено като Настояще.