Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 31

Същността на дзен будизма е в това да се движите по острието на Настоящето — да бъдете така пълно и безусловно присъстващи, че никакъв проблем, никакво страдание, нищо, което вие по своята същност не сте, да не може да се задържи във вас.

За да отклони вниманието на учениците си от времето, големият дзен учител Ринзаи често вдигал пръст и питал бавно: “Какво липсва в този момент?” Важен въпрос, който не изисква отговор на нивото на ума. Целта му е да прикове вниманието ви дълбоко в Настоящето. Друг подобен въпрос в дзен традицията е: “Ако не сега, то кога?”

Настоящето заема централно място и в учението на суфизма — мистичния клон на исляма. Суфистите казват: “Суфистът е син на сегашното време”. Руми — големият поет и суфи учител — заявява: “Миналото и бъдещето закриват Бог от погледа ни, изгорете ги с огън”.

Духовният учител от XIII в. Майстер Екхарт обобщава това много красиво: “Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето”.

ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО

Преди малко, когато говорехте за вечното настояще

и нереалността на миналото и бъдещето, установих, че гледам онова дърво пред прозореца. Бях го поглеждал и преди, но този път беше различно. Външното

възприятие не се беше променило много само

че цветовете изглеждаха по-ярки и по-живи. Но имаше

и някакво ново измерение. Трудно е да се обясни. Не знам как, но осъзнавах нещо невидимо, което усещах като същност на това дърво, негов вътрешен дух, ако щете. И някак си бях част от него. Сега разбирам, че никога преди не съм виждал истински това дърво, а само негов двуизмерен мъртъв образ. Сега, когато го погледна, все още остава нещо от това съзнание, но усещам как то се изплъзва. Разбирате ли, изживяването вече отстъпва в миналото. Може ли това да бъде нещо повече от бегъл поглед?

За миг сте били свободни. Влезли сте в Настоящето и затова сте възприемали дървото, без то да бъде засенчвано от ума. Съзнанието за Битието е станало част от възприятието ви. С измерението на безвремието настъпва друг вид знание, което не “убива” духа във всяко живо същество и всяко нещо. Знание, което не разрушава святостта и загадъчността на живота, а съдържа дълбока любов и преклонение пред всичко, което е. За това знание умът не знае нищо.

Умът не може да познае дървото. Той може да знае само факти или информация за него. Моят ум не може да познае вас, а само етикети, съждения, факти и мнения за вас. Само Битието е пряко знание.

Има място за ума и неговото знание. То е в практическата страна на делничния живот. Но когато той завземе всички страни на живота ви, включително взаимоотношенията ви с другите и с природата, се превръща в чудовищен паразит, който, ако бъде оставен без контрол, накрая ще унищожи изцяло живота на планетата и самия себе си, убивайки гостоприемника си.

Зърнали сте за миг как безвремието може да промени възприятията ви. Но това не е достатъчно, колкото и дълбоко и красиво да е било изживяването. Това, което е необходимо и което ни интересува тук, е трайното превключване на съзнанието.