Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 76

— Доста прилича на Аризона — промърмори Бони разочарована.

— Доколкото ми е известно, още трябва да сме в Аризона — припомни й Деймън. — Но още не сме преминали през Демонската порта. Пък и това тук не е някаква местност в Аризона, където можеш просто така да нахлуеш. Този път винаги крие някакви капани. Най-лошото е, че не знаеш какво да очакваш. А сега ме слушай внимателно — обърна се той към Елена с изражение, което й беше познато и което означаваше: „Не се шегувам, говоря като на равна по способности на мен, при това напълно сериозно.“

— Ти вече усвои изкуството да показваш само човешката си аура — продължи Деймън. — Но това означава, че ако научиш още едно нещо, преди да влезем, ще можеш действително да я използваш, да я накараш да направи нещо добро, когато решиш, вместо само да я криеш, докато вече не можеш да я контролираш и започнеш да повдигаш автомобили, тежащи над хиляда и триста килограма.

— Какво добро нещо имаш предвид?

— Като това, което ще ти покажа. Първо се отпусни, остави ме аз да го контролирам. Постепенно ще отслабвам моя контрол и ще те оставя ти да го поемеш. Накрая ще трябва да си способна да изпращаш Силите си към очите си — за да виждаш много по-добре; към ушите си — за да чуваш много по-добре; към крайниците си — за да се придвижваш много по-бързо и много по-прецизно. Разбра ли ме?

— Не можа ли да ме научиш на всичко това, преди да тръгнем на тази малка екскурзия?

Той й се усмихна с дръзката си, неустоима усмивка и тя също му се усмихна в отговор, макар да не знаеше за какво всъщност е всичко това.

— Не вярвах, че си готова, докато по време на пътуването не ми доказа колко добре умееш да контролираш аурата си — откровено й призна той. — Сега вече го зная. В съзнанието ти дремят способности, които само чакат да ги пробудиш. Но ще го разбереш едва когато ги отключим.

И с какво ще ги отключим? — помисли си Елена, изпълнена с подозрения. С целувки ли?

— Не. Не. Тъкмо това е втората причина да усвоиш това умение. Често губиш контрол върху телепатията си. Ако не се научиш как да я сдържаш, за да прикриваш мислите си, никога няма да преминеш като човешко същество през пропускателния пункт на Демонската порта.

Пропускателен пункт. Прозвуча й зловещо. Но девойката само кимна и го попита:

— Добре. А сега какво следва?

— Същото, с което се занимавахме и миналия път. Както ти казах, първо се опитай да се отпуснеш. Довери ми се.

Приближи дясната си ръка отляво на гръдната и кост, но без да докосва потника й в тъмнозлатисто. Елена усети как се изчервява и се зачуди какво ще си помислят Бони и Мередит, ако гледат тази сцена.

Тогава Елена усети нещо друго.

Не беше студ, нито горещина, а нещо като комбинация от крайностите на тези две усещания. Беше Силата в най-чист вид. За малко щеше да я събори — ако Деймън с другата си ръка не я държеше за рамото. Елена си помисли, че той използва своята Сила, за да зарежда нейната, за да постигне нещо…

… нещо болезнено…

Не! Елена се опита, устно и телепатично, да каже на Деймън, че Силата е твърде голяма, че й причинява болка. Обаче Деймън пренебрегна молбите й, както и не обърна внимание на сълзите, стичащи се по страните й. Неговата Сила сега се насочваше изцяло към нея, болезнено, за да изпълни тялото й. Проникна в цялото и кръвообращение и повлече нейната собствена Сила, както комета влачи опашката си след себе си. Така я заставяше да поема Силата в различни части на тялото си и да я натрупва там, да я натрупва, без да й позволява да я вдъхне, да я раздвижи.