Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 74
Л. Дж. Смит
— Или дървения кол. Зная го. И Бони го знае. Говорихме за това по време на полета дотук. Но въпреки това сме с теб, Елена. Всички сме с теб.
Съществуваше само един начин да отговори на това. Елена сграбчи ръката на Мередит между своите ръце. Въздъхна и също както се проверява болен зъб, се опита да узнае нещо по една мъчителна тема.
— А Мат… той… хм, как ти се видя, когато тръгвахте с Бони за насам?
Мередит я изгледа косо. От нея трудно можеше ДО се скрие каквото и да било.
— Изглеждаше добре, но някак си… разсеян. Като отнесен в едно от онези негови състояния, когато само гледа в нищото и не те чува, като му говориш.
— А каза ли ти защо си е тръгнал?
— Ами… спомена нещо. Че Деймън те хипнотизирал и, че ти не си… не си направила всичко възможно, за да го спреш. Но той е момче, а момчетата са ревниви…
— Не. Имал е право да говори така за това, което е видял. Просто аз… опознах Деймън малко по-отблизо. А на Мат това никак не му допадна.
— Аха. — Мередит я наблюдаваше под леко притворените си клепачи, като едва дишаше, сякаш Елена бе птичка, която не бива да бъде подплашена, за да не литне.
Елена се разсмя.
— Нищо лошо не се е случило — увери я тя. — Или поне според мен. Просто… се оказа, че в някои отношения Деймън се нуждае от помощ повече, отколкото Стефан, когато за пръв път пристигна във Фелс Чърч.
Мередит вдигна вежди, но всичко, което изрече, отново беше само едно:
— Аха.
— Освен това… наистина мисля, че Деймън прилича на Стефан много повече, отколкото е склонен да признае.
Веждите на Мередит останаха вдигнати. Елена най-после я погледна, отвори уста един-два пъти, но после остана безмълвно втренчена в Мередит.
— Загазила съм, нали? — попита Елена безпомощно.
— Ако всичко това се е случило за по-малко от седмица, докато си пътувала с него в колата… тогава отговорът ми е „да“. Но да не забравяме, че Деймън се е специализирал в покоряването на женски сърца. Пък и той си въобразява, че се е влюбил в теб.
— Не, той действително е… — започна Елена, но прехапа устни. — О, Господи, говорим за
— Нека просто да изчакаме и да видим какво ще се случи — предложи й Мередит благоразумно. — Личи си, че той определено се е променил. Ако преди се беше случило нещо подобно, той само щеше да заяви, че приятелките ти не може да дойдат — и толкоз. А днес остана при нас и дори внимателно изслуша разговора ни.
— Да. Просто отсега нататък трябва винаги да съм нащрек — добави Елена с леко несигурен тон. Как щеше да помогне на детето, криещо се вътре в Деймън, без да се сближи с него? И как щеше да обясни на Стефан всички неща, които щеше да се наложи да извърши?
Въздъхна.
— Може би всичко ще е наред — промърмори Бони сънено. Мередит и Елена се извърнаха към нея. Елена усети как тръпки полазиха по гърба й. Бони се понадигна, но очите й останаха затворени, а гласът й звучеше неясно. — Истинският въпрос е: какво ще каже Стефан за нощта в мотела с Деймън?