Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 64

— О, не — простена Елена, но в следващия миг се втурна към вратата, защото някой почука отвън. — Толкова му повтарях да не…

— О, да — възрази й Деймън с лек, ироничен поклон. — Дори и след като е изслушал мъдрите ти съвети…

Вратата се отвори. Беше Бони. Бони с дребната си фигура, с къдравата си коса с цвят на свежи ягоди, с големите си изразителни кафяви очи. Елена не повярва на своите, но побърза да затвори вратата след нея, защото още не бе свършила с Деймън.

— Ще линчуват Мат! — почти изкрещя Елена. Подразни се, като чу отнякъде още едно почукване.

Деймън се изправи, заобиколи Елена и тръгна към вратата с думите:

— Мисля, че е по-добре да седнеш.

Отвори вратата едва след като я настани на един стол и отпусна ръка върху рамото й, за да й попречи да стане.

Оказа се, че този път на вратата бе почукала Мередит. Високата и стройна Мередит, чиято коса се стелеше на черни вълни по раменете й, явно бе решила да тропа на вратата, докато не й отворят. Нещо се раздвижи в ума на Елена и тя най-сетне осъзна случващото се.

Мередит. И Бони. В Седона, Аризона!

Елена скочи от стола, където Деймън насила я бе настанил, и буйно прегърна Мередит, докато несвързано повтаряше:

— Вие дойдохте! Вие дойдохте! Разбрали сте, че не мога да ви се обадя, и дойдохте!

Бони заобиколи прегърнатите си приятелки и полугласно подшушна на Деймън:

— Пак ли е започнала да целува всеки, който й се изпречи пред очите?

— Не, за съжаление. Но се пригответе да ви прегръща до задушаване.

Елена се извърна към него:

— Чух те! О, Бони! Направо не мога да повярвам, че не сънувам! Че и двете сте тук! Така ми се искаше да си поговоря с вас!

Докато тя прегръщаше Бони, а Бони прегръщаше нея, Мередит прегърна и двете. Трите членки на „братство на динозаврите велосираптор“ трескаво си предаваха неуловими сигнали една на друга — веднъж с леко повдигане на веждите, друг път с леко кимване, смръщване на чело или присвиване на рамене, последвано от отронване на примирена въздишка. Деймън не подозираше, че току-що бе обвинен, после проверен, след това оправдан и накрая възстановен на почетната си длъжност, ала със заключението, че занапред ще се налага допълнително наблюдение върху действията му.

Елена първа се отскубна, за да заговори:

— Сигурно сте се срещнали с Мат. Той трябва да ви е насочил към това място.

— Да, разказа ни всичко, после продаде приуса, събрахме си набързо багажа, купихме си самолетни билети дотук и те чакаме, не искахме да те изпуснем — изговори Бони на един дъх.

— Предполагам, че сте си купили билетите дотук преди два дни — промърмори Деймън и вдигна уморено поглед към тавана, докато се подпираше с лакът на стола на Елена.

— Чакай да пресметна… — започна Бони, но Мередит я прекъсна с решителен тон: