Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 63
Л. Дж. Смит
Деймън я изгледа учудено.
— Че защо да казвам каквото и да било на някого? Освен ако не говориш за онази дребната, червенокосата?
— Вече ти казах:
— Забрави ли — прекъсна я той, — че се появих във Фелс Чърч много преди Стефан? Просто по-дълго се спотайвах в сенките. Начинът, по който говориш…
— О, да, зная. Ние харесваме момчетата и момчетата ни харесват, така че вече имахме репутацията на свалячки. Така че просто си говорехме както ни се искаше. Част от това може да е вярно, но повечето можеше да се възприеме двояко, а после… нали знаеш как могат да те одумват
Деймън много добре го знаеше, но само кимна.
— Е, скоро след това всички говореха, сякаш сме правили всичко и с всички. Дори пишеха за това във вестника и в годишника на гимназията, да не говорим за обидните драсканици по стените на тоалетните. Но ние също си имахме малка поема и дори понякога се подписвахме под нея. Как звучеше началото й. — Елена се пренесе мислено с две, три, че дори повече години назад. След това започна да рецитира:
„Само защото си го дочул, още не значи, че е истина.
Само защото си го прочел, не го превръща в правда.
Следващия път това, което чуеш, може да се отнася за теб.
Не си въобразявай, че можеш да промениш мненията им.
Само защото знаеш — ти знаеш!“
Като свърши, погледна Деймън, но неочаквано я обзе желание час по-скоро да стигне до Стефан.
— Вече почти стигнахме — припомни му тя. — Да побързаме.
11
Щатът Аризона се оказа горещ и пуст, точно както Елена си го представяше. Двамата с Деймън се насочиха право към курорта Джунипър Ризърт. Елена се изненада и разтревожи, когато узна, че Мат не се е регистрирал.
— Не вярвам да му е било необходимо повече време от нас, за да стигне дотук — промърмори, преди да влязат в стаите си. — Освен ако… О, Боже мой, Деймън! Освен ако Шиничи не го е заловил.
Деймън седна на леглото и изгледа мрачно Елена.
— Надявах се, че няма да ми се наложи аз да ти го съобщя и че този глупав кретен ще има доблестта да го признае пред теб. След като се разделихме с него, аз продължих да следя аурата му. Постоянно се отдалечаваше — в посока Фелс Чърч.
Понякога лошите новини изискват малко време, за да бъдат възприети.
— Искаш да кажеш, че Мат въобще няма да дойде — възкликна Елена.
— Искам да ти кажа, че след като взехме колите, гарванът проследи неговата и той определено се движеше към Фелс Чърч. Без да променя посоката.
— Но защо? — настоя Елена, търсейки някакво логично обяснение. — Защо е решил да се върне, да ме изостави? И защо ще отива във Фелс Чърч, където го издирват?
— Относно причината той да си тръгне: мисля, че е останал с погрешно впечатление за теб и мен — или може би по-правилно е да се каже, че изпреварва събитията? — Деймън вдигна иронично вежди и Елена запрати една възглавница върху него. — И си е казал, че трябва да се погрижи за нашето уединение. А колкото до това, защо е избрал да се върне във Фелс Чърч… — Деймън сви рамене. — Виж какво, познаваш това момче и по-добре от мен. Но дори и аз мога да кажа, че е