Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 65

— Да, така беше. Какво? Да не би през това време да ви се е случило нещо?

— Опитахме се да заблудим врага — обясни й Деймън. — Но както се оказа, вероятно не е имало значение.

Не, помисли си Елена, защото Шиничи може да проникне в мозъка ти, когато си пожелае и да те лиши от спомените ти, докато ти напразно се опитваш да се съпротивляваш.

— Обаче двамата с Елена трябва веднага да потеглим на път — довърши Деймън. — Само че преди това аз трябва да свърша нещо. А Елена ще опакова багажа. Вземете колкото е възможно по-малко багаж, само най-необходимото — обезателно включете храна за два или три дни.

— Искаш да кажеш, че тръгваме веднага? — попита Бони задъхано, като рязко се отпусна на пода.

— Така ще е по-разумно, след като вече не можем да ги изненадаме — отговори й Деймън.

— Направо не мога да повярвам, че вие двете дойдохте да се сбогувате с мен, докато Мат надзирава града — сподели Елена. — Толкова е сладко! — Усмихна им се сияйно, но мислено добави: „И толкова е глупаво!“

— Ами…

— Ами, мен все още ме чака онази задача — прекъсна ги Деймън и махна с ръка, без да се обърне назад. — Предлагам да тръгнем след половин час.

— Ама че е скъперник — оплака се Бони, щом вратата се затвори плътно зад него. — Значи ни остават само няколко минути за разговор, преди да потеглим.

— Мога да опаковам всичко за по-малко от пет минути — изрече Елена тъжно, но в следващия миг осъзна последните думи на Бони. — Преди да потеглим?

— Не мога да взема само най-необходимото — промърмори Мередит раздразнено. — Не успях да запиша най-необходимото в паметта на мобилния си телефон. И сега нямам представа кога ще успея да презаредя батерията му. Освен това имам цял куфар, пълен с документация!

Елена премести нервно поглед от едната към другата си приятелка.

— Хм, няма съмнение, че аз съм тази, която трябва да си опакова багажа. Защото аз съм единствената, която тръгва на път… нали така? — Отново ги изгледа изпитателно.

— Да бе, сякаш ще те оставим да потеглиш без нас към някоя друга вселена! — възкликна Бони. — Та ти не можеш без нас!

— Не е към друга вселена, а към друго измерение — поправи я Мередит. — Но са валидни същите принципи.

— Но не мога да ви позволя да дойдете с мен!

— Разбира се, че можеш. Аз съм по-голяма от теб — припомни й Мередит. — И нищо не можеш да ми забраниш. Истината е, че ние имаме мисия. Решили сме да открием звездната сфера на Шиничи или Мисао. Ако успеем, може би ще можем веднага да преустановим това, което сега се случва във Фелс Чърч.

— Звездна сфера? — учуди се Елена, но не продължи, защото в дълбините на съзнанието й изплува един смущаващ образ.

— По-късно ще ти обясня.

Елена поклати глава.

— Но вие двете сте оставили Мат да се справя сам с разни свръхестествени явления, така ли? И то когато се крие от полицията?

— Елена, сега дори и полицията във Фелс Чърч се страхува. И честно казано, ако го вкарат в килията към следственото в Риджмънт, това за него може да се окаже най-безопасното място. Само че няма да успеят, защото действа заедно с госпожа Флауърс и двамата са много солиден екип. — Мередит млъкна, колкото да си поеме дъх, но сякаш се замисли дали да каже още нещо.