Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 45

— Само че как ще го разбера?

— Повярвай ми, ще го разбереш.

Не му се искаше Елена да продължи да го обсипва с въпроси, затова само вдигна едната си ръка пред нея — обаче, без да докосва плътта й и дори дрехите й, — за да синхронизира нейната жизнена сила с неговата. Ето, така. Сега процесът можеше да започне. Деймън знаеше какво ще усети Елена: разтърсване като при удар от електрически ток, което ще започне от точката на неговото докосване и бързо ще разпространи топлина по цялото й тяло.

След краткия, забързан поток от първоначални усещания Деймън пристъпи към съществената част от сеанса. Започна с една, после и с втора ротация. Нагоре, към неговите, а също и към нейните очи и уши, докато тя внезапно откри, че сега може да вижда и чува много по-добре. Продължи надолу по гръбначния й стълб и накрая стигна чак до върховете на пръстите й. Елена усети в дланите си възбуда като от електрически вълни. Върна се пак нагоре по ръката й и отново започна да се спуска надолу отстрани по тялото й, което трябваше да я накара цялата да изтръпне. Накрая енергията му се разля още по-надолу по великолепните й крака чак до ходилата, за да го усети дори в петите си, да се завърти през пръстите на краката й, след което да започне да се завръща там, откъдето всичко това бе започнало — в точката до сърцето й.

Деймън дочу лекото ахване на Елена, щом я заля първата вълна. После усети как сърцето й затуптя ускорено, а миглите затрепкаха, сякаш светът за нея внезапно стана много по-светъл. Зениците й се разшириха като на влюбена жена. Цялото й тяло се скова, както щеше да настръхне някой дребен гризач при най-лекото прошумоляване в тревата — звук, който тя за нищо на света не би могла да чуе, ако Силата не бе насочена към слуха й. Това усещане обходи цялото й тяло, пак и пак. Това се изискваше, за да добие тя представа за процеса. Чак тогава той й позволи да си отдъхне.

Елена беше задъхана и изтощена, макар че не тя, а той изразходваше енергия.

— Никога… няма да мога… да се справя сама — простена тя.

— Напротив, с течение на времето и с достатъчно упражнения ще ставаш все по-добра. И когато се усъвършенстваш, ще можеш да контролираш цялата Сила, с която разполагаш.

— Щом ти го… казваш. — Сега очите й бяха затворени, тъмните й мигли хвърляха тъмни полумесеци върху страните й. Нямаше съмнение, че е достигнала предела на възможностите си. Деймън бе залят от изкушението да я притисне към себе си, но успя да му се противопостави. Елена ясно му бе дала да разбере, че не желае прегръдките му.

Колко ли момчета е отблъснала досега, помисли си Деймън озлобено и сам се изненада. Какво му пука колко момчета са държали Елена в прегръдките си? Когато я направи своя принцеса на нощта, те ще ходят на лов за хора — понякога заедно, понякога сами. Тогава няма да я ревнува. Защо сега го интересува колко романтични срещи е имала?

Но се убеди, че е озлобен, озлобен и ядосан, когато й отговори без никаква топлота: