Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 46

— Гарантирам ти, че ще се научиш. Достатъчно е да се упражняваш усърдно.

В колата все още й беше ядосан. Трудно му бе да продължи с тази роля, защото тя беше идеална спътница за пътуване. Не бъбреше досадно, не се напъваше да си тананика или — слава Богу — да пее заедно с радиото, нито дъвчеше дъвка, нито пушеше, дори не му даваше съвети как да шофира. Не прекаляваше с молбите да спират. И никога не питаше: „Стигнахме ли най-после?“

Действително бе трудно за всеки мъж или жена да остане за дълго сърдит на Елена Гилбърт. Не беше прекалено темпераментна, като Бони например, нито пък твърде уравновесена, сериозна и мълчалива като Мередит. Елена просто беше сладка, и то достатъчно, за да не се натрапва блестящият й ум, винаги активен, винаги замислящ някакъв нов план. Освен това не бе лишена от състрадателност, с което компенсираше егоизма, за който откровено си признаваше. Беше и доста особена, така че никой не можеше да я провъзгласи за съвсем обикновена. Отличаваше се с невероятната си лоялност спрямо приятелите си и до такава степен бе готова да прости, че никого не възприемаше като враг — ако се изключат двете китсунета или Древните вампири. Честна, искрена, любяща. Но като всеки човек тя също имаше и тъмни черти в характера си — приятелите й я определяха само като „много дива“, но Деймън ясно разбираше какво се криеше зад това: компенсиране на наивното, нежното в нея. И може би опит за прикриване на вродената й интелигентност и изобретателност. Деймън беше напълно убеден, че тъкмо сега не се нуждаеше от една от тези нейни способности.

О, да… Елена Гилбърт беше толкова великолепна, че отрицателните й качества изглеждаха незначителни.

Но Деймън бе решен да остане сърдит. Притежаваме достатъчно силна воля и обикновено той самостоятелно избираше какво да бъде настроението му и се придържаше към него, независимо дали беше уместно или не. Затова не откликна на опитите на Елена да завържат разговор. Накрая тя се отказа. Той не спираше да мисли за десетките момчета и мъже, които може би са споделяли леглото на това изключително момиче. Знаеше, че „старшите“ в четворката бяха Елена, Каролайн и Мередит, когато все още бяха приятелки, а дребничката Бони като най-млада винаги е била приемана като доста наивна, за да бъде посветена във всичко.

Тогава защо той беше сега с Елена? Продължаваше да си задава този въпрос и настроението му още повече се вкисна. За част от секундата се усъмни дали Щиничи не го манипулира, така както крадеше спомените му.

Дали Стефан се тревожеше за нейното минало, особено за връзката й с този неин стар приятел — Мат — който още се мотаеше наоколо и бе готов да си даде живота за нея? Сигурно Стефан не се съмняваше в нея или беше спрял — не, как би могъл Стефан да спре нещо, което Елена иска да прави? Деймън бе станал свидетел на сблъсъка между техните две воли, когато тя се завърна от отвъдното и умствено беше на равнището на едно дете. Във връзката между Елена и Стефан несъмнено водещата бе тя. Или както се казва в поговорката: в семейството тя бе тази, която носи панталони.