Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 44

— За това, как да направляваш своята Сила. Нали кръвта циркулира? Силата също може да бъде заставена да циркулира в теб. Дори и хората са знаели това от столетия, независимо дали са го наричали жизнена сила, чи или ки. В момента ти оставяш Силата си да се разпръсква във въздуха. Това всъщност е твоята аура. Но ако се научиш да я заставяш да циркулира правилно, ще постигнеш значително облекчение и в същото време няма да изглеждаш подозрителна.

Елена го слушаше прехласнато.

— Защо не си ми казвал това досега?

Защото съм глупав, мислено си призна Деймън. Защото за всеки вампир това ставаше инстинктивно, като дишането.

— За да се постигне това, се изискват определени способности — излъга я най-безсрамно.

— И сега ще мога ли да го постигна?

— Мисля, че да. — Деймън обаче се постара да вложи в тона си неуверена нотка.

Това, естествено, придаде на Елена още по-голяма решителност.

— Покажи ми как се прави! — настоя момичето.

— Точно сега ли? — Той се огледа във всички посоки. — Някой може да мине оттук с кола и…

— Сега не сме на пътя. Моля те, Деймън. Моля те! — Елена го погледна с огромните си сини очи, намирани за неустоими от толкова много мъже. Докосна го по ръката, като още веднъж се опита да постигне някакъв контакт с него, но тъй като той веднага я отдръпна, продължи да го убеждава:

— Наистина искам да се науча. Ти можеш да ме обучиш. Покажи ми само веднъж и аз ще започна да се упражнявам.

Деймън сведе поглед към ръката си. Усети как разумът му започваше да се влияе от думите й, а волята му да се разколебава.

Как го постигаше тя?

— Добре. — Въздъхна. На тази нищожна планета вероятно биха се намерили три или дори четири милиарда, които биха дали всичко, за да бъдат с тази топла, пламенна и копнееща за любов Елена Гилбърт. Проблемът беше, че и той се оказа един от тях — а тя определено не даваше и пукната пара за него.

Съвсем естествено. Нали си имаше своя скъп Стефан. Е, ще видим дали неговата принцеса ще е все същата, когато — ако — успее да освободи Стефан и го измъкне жив от затвора.

Междувременно Деймън съсредоточи усилията си гласът, лицето и аурата му да останат безпристрастни. Поне за това умение притежаваше солиден опит. Пет столетия му бяха необходими, за да го постигне, но сега го владееше превъзходно.

Преди всичко трябва да открием мястото — каза й той. Гласът му бе лишен от всякаква топлота — не само равнодушен, а направо студен.

Лицето на Елена не трепна. И тя можеше да бъде ледено хладнокръвна. Дори в бездънните й сини очи сякаш се появи смразяващ проблясък.

— Добре. Къде се намира то?

— Недалеч от сърцето, малко по-вляво. — Деймън докосна гръдта на Елена, преди да премести пръстите си наляво.

Тя се отдръпна, напрегната и изтръпнала. Той го разбра с безпогрешния си усет към жените. Деймън търсеше онова място, където плътта беше по-мека, дето според повечето от хората се намираше сърцето на всеки от тях, понеже именно там най-силно се усещаше биенето му. Да, трябваше да е някъде насам… точно тук…

— Сега ще заставя твоята Сила да направи една или две циркулации. Когато се научиш да го правиш сама тогава вече наистина ще умееш да прикриваш аурата си.