Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 114

Бяха необходими няколко минути лейди Улма да превъзмогне шока и притеснението, че е оставила своята спасителка да я чака, но не след дълго Елена вече лежеше върху операционната маса, а лекарят й подаваше да отпие от бутилка, ухаеща на сироп за кашлица.

О, явно по-добре да опита това, което използваха в Тъмното измерение като упойка — особено след като очакваше от хирургическите шевове да я заболи, реши Елена. Отпи само една глътка и стаята се завъртя пред очите й. Отказа предложената от доктор Мегар втора глътка.

Той развърза окончателно съсипания шал на Бони, след което се зае да разрязва над коляното джинсите на Елена.

— Е, благодаря, че си толкова добра, за да ме изслушаш — поде лейди Улма. — Но аз вече се уверих колко си добра. Ще се постарая да спестя и на двете ни болезнените подробности от робството ми. Достатъчно е само да спомена, че през всички тези години бях препродавана от един господар на друг, все като робиня. И всеки път ставаше все по-зле. А накрая някой подметна, като на шега: „Защо пък да не я пуснем на Стария Дрозн? Ако някой може да изстиска последното останало в нея за полза на господаря й, това ще е само той.“

— Мили Боже! — възкликна Елена. Надяваше се всички наоколо да си обяснят бурната й реакция с разказа на лейди Улма, а не заради спирта, с който лекарят почисти наранената й плът. Деймън е много по-добър в това, помисли си тя. Досега не съм осъзнавала какъв късмет съм имала с него. Тя се постара да не се разтрепери, когато доктор Мегар започна шева с иглата, но стискаше тъй силно китката на Мередит, че се уплаши, че ще я счупи. Опита се да разхлаби хватката си, но в отговор Мередит я стисна силно. Дългата й гладка ръка беше почти като на момче, но много по-мека. Елена беше доволна, че можеше да стиска толкова силно, колкото искаше.

— Само че напоследък силите ми започнаха да отслабват — добави лейди Улма тихо. — Струва ми се, че той съзнателно се стараеше да ме унищожи. — Когато заговори за собственика си, лицето й доби сурово изражение. — И тогава разбрах истината. — Лицето й изведнъж засия и Елена видя как е изглеждала Улма като тийнейджър — толкова красива, че всеки демон би я поискал за своя жена. — Знаех, че в мен расте нов живот. Но знаех също, че ако може, Дрозн непременно ще го погуби.

Улма сякаш не забеляза учудването и ужаса, изписан по лицата на трите момичета. Елена обаче не можеше да се отърси от усещането, че преживява някакъв кошмар, все едно бе застинала до ръба на чернееща се пукнатина в леда. И че трябва да продължи да се лута в тази непрогледна тъмнина, да заобикаля предпазливо коварни, едва видими пукнатини в леда, сковал цялото Тъмно измерение, докато най-после се добере до Стефан, за да го освободи. Това спонтанно надигнало се в нея отвращение не беше първото чувство, обзело я, докато заобикаляше поредната пукнатина в леда, но бе първото, което толкова й подейства.