Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 112

— Съжалявам… толкова съжалявам — промълви Елена притеснено. Обърна се и погледна към Бони и Мередит, също като нея онемели от разказа на Улма.

— Няма значение. Разбрах, че твоят партньор го убил още там, на улицата.

— Аз й го казах — гордо заяви Лакшми, която бе влязла в стаята, без да я забележат.

— Моят партньор? — Елена едва не заекна от смущение. — Е, той не е мой… искам да кажа, че аз… ние…

— Той е нашият господар — веднага я поправи Мередит.

Улма още гледаше Елена с най-дълбоката си признателност, бликаща от сърцето й.

— Всеки ден ще се моля за душата ти да те извиси, за да те спаси, като те измъкне оттук.

— Могат ли душите да се извисяват оттук? — слиса се Елена.

— Разбира се. Постига се чрез разкаяние и добри дела. Предполагам, че имат значение и молитвите околните.

Е, сега със сигурност мога да твърдя, че съвсем говориш като робиня, замисли се Елена. Искаше и се да го каже по-деликатно, но беше толкова изтощена, болеше я кракът, всичките й чувства бяха така объркани.

— Не говорите като робиня — е, поне според моите представи за това, как би говорила една робиня — поясни Елена. — Или нищо не разбирам?

Видя как очите на Улма се насълзиха.

— О, Боже мой! Простете, че попитах. Моля ви…

— Не! Няма друга личност, с която по-силно да желая да споделя това. Ако си съгласна, ще ти разкажа как стигнах до това унизително състояние. — Улма зачака, без да откъсва поглед от Елена, готова на мига да изпълни всяко нейно желание.

Елена изгледа въпросително Мередит и Бони. Отвън вече не се чуваха викове. Ясно беше, че къщата не беше подпалена. За щастие точно в този миг доктор Мегар отново се появи.

— Запознахте ли се? — попита той, като замърда вежди в противоположни посоки: едната нагоре, другата — надолу. В ръката си държеше бутилката с остатъка от виното „Черна магия“.

— Да — каза Елена, — но тъкмо се питах дали да не се евакуираме оттук. Очевидно отвън се е струпала многобройна тълпа…

— Партньорът на Елена ще им даде много поводи за размисъл — обади се Лакшми, без да прикрива задоволството си. — Всички тръгнаха към Мястото за сборищата, за да решават за подялбата на собствеността на Дрозн. Готова съм да се обзаложа, че ще счупи няколко глави и съвсем скоро ще се върне тук — добави тя с ликуващ тон, като за никого не остана повод да се съмнява кой бе този, от когото момичето толкова се възхищаваше. — Иска ми се и аз да бях момче, за да видя това.

— Та ги си по-храбра от всички момчета. Нали ти ни доведе тук — увери я Елена. Спогледа се с Мередит и Бони. Явно безредиците бяха някъде надалеч, а Деймън беше всепризнат майстор в измъкването от подобни ситуации. Освен това той… може би се нуждаеше от едно яко сбиване, за да изразходи излишната си енергия, насъбрана в него благодарение на кръвта на Елена. Тя си каза, че една суматоха точно сега може да му се отрази добре.