Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 113
Л. Дж. Смит
Погледна към доктор Мегар.
— Как мислите, дали моят… нашият господар ще е добре?
Доктор Мегар замислено повдигна и спусна вежди.
— Вероятно ще се наложи да плати кръвен данък на роднините на Стария Дрозн, но не е редно да е много голям. После вече може да прави каквото си пожелае със собствеността на това проклето дърто копеле. Според мен за всички вас сега е най-безопасно да останете тук, по-далеч от Мястото за сборищата. — Продължи с разсъжденията си, подкрепящи мнението му, докато наливаше в ликьорени чашки от виното „Черна магия“. — Полезно е за нервите — отбеляза лекарят и отпи.
Улма му се усмихна с най-красивата си, стопляща сърцето усмивка, докато лекарят обиколи гостите си с подноса.
— Благодаря ти — и на теб благодаря — и на теб благодаря. Не бих искала да ви отегчавам с историята си.
— Не, разкажете ни, разкажете ни, моля ви! — Елена изгаряше от нетърпение да чуе повече за живота й, особено сега, като се увери, че над приятелките й или над Деймън не е надвиснала пряка опасност. Всички останали кимнаха утвърдително.
Улма леко се изчерви, но започна разказа си по-спокойно:
— Родена съм при царуването на Келемен II. Сигурна съм, че това не говори нищо на нашите гости, но не и на онези, които познаваха както него, неговата доброта. Изучавах професията на майка ми, която бе прочут дизайнер на модни тъкани. Баща ми беше бижутер, известен почти колкото нея. Притежаваха хубаво имение в покрайнините на града. Можеха да си позволят хубава къща, почти като на повечето от богатите им клиенти, макар че внимаваха да не изтъкват богатството си. Тогава аз бях лейди Улма, а не Улма старицата. Родителите ми се грижеха по всички възможни начини да ме опазят от хорските очи, за да не пострадам. Но…
Улма… не, лейди Улма, замисли се Елена и отпи солидна глътка вино. Очите й сега бяха променени — гледаше в миналото, но се стараеше да не разстройва слушателите си. Заговори отново миг преди Елена да я помоли да спре, докато не се почувства по-добре.
— Ала въпреки всичките им грижи… някой… отнякъде ме забелязал и поискал ръката ми. Не, не беше Дрозн, който тогава бе само кожар във Външните земи. Дрозн видях за пръв път преди три години. А онзи беше владетел, генерал, демон с ужасна репутация, така че баща ми категорично му отказа да стана негова жена. Нахлуха у нас вечерта. Бях на четиринадесет, когато се случи това. Така бях превърната в робиня.
Елена бе пронизана от силна емоционална болка, пренесена в мозъка й директно от мозъка на лейди Улма.
— Моля ви, не е нужно да ни разказвате всичко това. Може би някой друг път…
— Бих искала да го споделя с теб… с теб, за да знаеш какво добро си извършила. И предпочитам само веднъж да говоря за това. Но ако не желаеш да слушаш…
Заради вежливостта трябваше да бъдат нарушени именно правилата на вежливостта.
— Не, не, щом желаете, моля ви, продължавайте… Аз само исках да знаете колко много съжалявам. — Елена погледна към доктора, който търпеливо я чакаше до масата с кафявата бутилка в ръка. — Ако нямате нищо против, може ли да ми излекувате крака? — Усети, че последната дума прозвуча с нотка на съмнение, понеже още се чудеше как някой би могъл да излекува Улма така магически. Затова не се изненада, когато лекарят поклати глава. — Или по-скоро да ме зашиете, докато говорим.
