Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 111

За миг Елена си помисли, че трябва да е съпруга на лекаря или неговата икономка. Но само миг преди да я попита дали злочестата робиня Улма не е умряла, тя неволно зърна как под маншета на тъмносиния пеньоар проблесна желязната гривна към оковите.

Господи, нима тази слаба чернокожа жена с аристократична осанка беше Улма? Явно доктор Мегар сътворил истинско чудо.

Лечител, така се беше представил той. Очевидно умееше да лекува рани, също като Деймън. Никой не би дочакал подобно изцеление, ако е бил жестоко бит с камшик като Улма. Да се опитва да прави хирургически шевове по обляната в кръв телесна маса, в каквото състояние Елена я бе довела, изглеждаше невъзможно, ала ето че доктор Мегар бе успял да се справи.

Елена въобще не беше очаквала да се озове в такава ситуация, но бързо си припомни добрите маниери на истинска южнячка, родена и възпитана в щата Вирджиния, прочут с изисканите си обитатели.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожо. Аз съм Елена — заговори я тя и й протегна ръка.

Улма изпусна четката върху стола, надигна се и протегна двете си ръце, за да прегърне Елена. Пронизващите й черни очи сякаш поглъщаха лицето на девойката.

— Ти беше! — възкликна тя, спусна от дивана крака си, обут в чехъл, и се просна на колене пред Елена.

— О, не, госпожо! Моля ви! Сигурна съм, че лекарят ви е казал да си почивате. Сега не бива да се вълнувате.

— Но ти беше онази, която… — Явно поради някаква причина жената се нуждаеше от потвърждение. А Елена беше готова на всичко, за да я успокои.

— Да, аз съм — призна й Елена. — Но сега мисля, че трябва отново да седнете на дивана.

Улма тутакси се подчини, но все пак се долавяше някаква лекота и весело настроение във всичките й действия. Елена вече можеше да го разбере, макар да беше робиня само от няколко часа. Да се подчиняваш, но докато все още имаш някакъв избор, беше абсолютно различно от подчинението, когато неизпълняването на заповедите означава смърт.

Улма седна, но пак протегна ръце към Елена.

— Погледни ме! Скъпа моя богиня, пазителка, ангел спасител — каквато и да си: погледни ме! Вече отново съм човек, след като цели три години живях като животно — благодарение на теб! Долетя като ангел небесен и се изправи между камшика и мен. — Улма отново се разплака, но сега сълзите й бяха от радост. Погледът й се зарея по лицето на Елена и се прикова върху белега на скулата й. — Само че ти явно не си от пазителите, защото те се защитават с магии и никой не може да ги застрашава. Затова и никога не биха се забъркаш в подобна ситуация. За тези три години нито веднъж не се намесиха в такава сцена. А през това време се нагледах на това как всичките ми приятели, поробени преди мен, бяха покосени от неговия камшик, от неговия бяс. — Поклати мрачно глава, сякаш не можеше да произнесе гласно името на Дрозн.