Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 104

— Онзи ужасен търговец на роби — Дрогзи или както се казва — я шибаше с камшика си по гърдите. Вижте тези прорезни рани. — Елена изтръпна, загледана в двете кървави черти, пресичащи гръдната кост на Улма. — При подобно изтезание всяка жена ще вдигне ръце, за да предпази гърдите си, но тази се помъчи да прикрие корема си. А това може да означава само, че е бременна и тя го знае.

Доктор Мегар спусна вежди и се загледа в Елена, напрегнато, сякаш се взираше през стъклата на очила. После кимна замислено.

— Вземете няколко превръзки, за да спрете кървенето от раните си. — Каза го на Елена, а не на Деймън. Очевидно тя бе спечелила донякъде уважението му, без значение дали бе робиня или не.

От друга страна, Елена сякаш бе изгубила връзка с Деймън. Или може би самият той нарочно се бе изолирал телепатично от нея, оставяйки я, все едно се взира в гола стена. Деймън се върна в чакалнята на лекаря и махна нетърпеливо с ръка на Бони и Мередит.

— Изчакайте тук, в тази стая — каза им със заповеднически тон. — И не излизайте оттук, докато доктор Мегар не се върне. Най-важното е да не пускате никого откъм предната врата. Заключете я. И да остане заключена. Добре. Елена ще дойде с мен в кухнята през задната врата. Не искам някой да ме безпокои, освен ако разбунената тълпа отвън не заплаши да подпали къщата. Разбрахте ли ме? И двете?

Елена виждаше, че Бони едва се сдържа да не избухне „Ама Елена още кърви!“, а Мередит й даде знак с очи, че трябва спешно да свикат съвета на сестринството на динозаврите велосираптор. Всички бяха наясно какъв би трябвало да бъде план А: Бони се втурва в прегръдките на Деймън, ридаейки неутешимо, или с не по-малко страст се спуска да го целува, докато Елена и Мередит заобикалят отстрани, за да направят… ами, това, което трябва да се направи.

Елена само с един многозначителен поглед категорично им подсказа, че е против. Деймън действително беше бесен, но тя долови, че е разгневен повече на Дрозн, отколкото на нея. Пролятата кръв го беше възбудила, но той бе свикнал да се контролира в подобни кървави сцени. Освен това Елена още се нуждаеше от помощ заради раните си — болките й все повече се усилваха. Почувства ги по-силно, след като узна, че зверски пребитата жена ще оцелее и дори ще успее да роди. В момента обаче най-силно я заинтригува това, което Деймън си бе наумил. Искаше да узнае какво е то, и то веднага.

След като хвърли последен успокояващ поглед към Бони, Елена тръгна зад Деймън към вратата на кухнята. Вратата имаше ключалка. Деймън я изгледа многозначително и Елена побърза да заключи, щом и двамата влязоха в кухнята. Тя вдигна очи към лицето на „господаря си“.

Той се изправи край мивката и пусна водата, притиснал едната си ръка към челото си. Косата му падна над очите и се намокри от водата, но той не й обърна внимание.

— Деймън — заговори Елена плахо, — какво ти е…? Добре ли си?

Той не отговори.

Деймън? — повтори въпроса си тя, но този път телепатично.