Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 102

Деймън остави Улма върху нещо, което приличаше на маса за прегледи, покрита с чист бял чаршаф. Лекарят му кимна одобрително. После зацъка с език и извади от шкафа поднос с хирургически инструменти. Нареди на Лакшми да му подаде кърпи за почистване на раните. Първата му грижа бе да спре силното кървене. После започна да отваря едно след друго различни чекмеджета и да измъква от тях някакви кесии със силно миришещи билки. Дори се покачи на стълба, за да свали още от висящите от тавана торби с други билки. Накрая повдигна капачето на една дребна кутийка и взе щипка емфие, което обаче беше само за собствена консумация.

— Побързайте, много ви моля — подкани го Елена. — Изгуби много кръв!

— И вие сте изгубили кръв — отбеляза лекарят. — Името ми е Кефар Мегар. А тази тук трябва да е от робините на господаря Дрозн, нали? — Изгледа ги напрегнато, както правят късогледите с очила с много диоптри, макар че той не носеше очила. — И вие също сте робини, нали? — Вторачи се в късото въже, висящо от китката на Елена, а после и в Бони и Мередит, също с въжета на китките си.

— Да, но… — Елена не довърши. Съвсем забрави за ролята си. Едва не каза: „Но не съм истинска робиня, нося гривна и въже единствено заради спазване на благоприличието“. Вместо това изрече: — Обаче нашият господар много се различава от нейния. — Да, съвсем различни са, помисли си тя. Като начало вратът на Деймън не беше прекършен. И освен това, независимо колко лош и смъртно опасен можеше да бъде понякога, Деймън никога не би ударил жена, особено като тази тук. Вероятно притежаваше вродени задръжки срещу такива изстъпления — като се изключи, разбира се, периодът, когато беше обсебен от Шиничи и въобще не можеше да контролира постъпките си.

— И Дрозн ти позволи да доведеш тази робиня при лечител? — Ниският мъж я изгледа с подозрение.

— Не, той нямаше да ни позволи. Сигурна съм в това — заяви Елена решително. — Но, моля ви, побързайте! Тя кърви. А ще има и бебе…

Веждите на доктор Мегар се повдигнаха и пак се спуснаха. Без да поиска присъстващите да излязат, той извади старомодни лекарски слушалки и внимателно преслуша белите дробове и сърцето на Улма. Помириса дъха й и повдигна окървавената блуза, която Елена й бе дала. След това предпазливо палпира корема на пациентката си. Действаше съвсем професионално. Накрая поднесе към устните на Улма кафяво шишенце, от което тя пое няколко глътки, преди ла се отпусне назад със затворени очи.

— Сега ще остане така, за да си почине и съвземе — обясни им ниският мъж. — Разбира се, тя се нуждае от няколко шева, както и ти, но предполагам, че това ще стане само ако господарят ти разреши. — Доктор Мегар изговори думата господар с подчертана неприязън. — Все пак още отсега мога да гарантирам, че няма да умре. Виж, за бебето още не зная. Възможно е да остане с родилни увреждания след това тежко преживяване, но не е изключено всичко да му е наред. С добра храна и достатъчно почивка тя ще се възстанови — заключи доктор Мегар и веждите му отново се размърдаха нагоре-надолу, с вид на човек, който с радост би заявил това в лицето на господаря Дрозн.