Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 103

— Тогава първо се погрижете за Елена — обади се Деймън.

— Не, не! — възпротиви се Елена и се отдръпна от лекаря. Изглеждаше приятен човек, но очевидно тук най-важни бяха господарите, а Деймън беше много по-властен и по-страховит от всички тях.

Но в този момент Елена напълно забрави за това тукашно правило. Самата тя изобщо не беше загрижена толкова за себе си, колкото за Улма. Беше й обещала, че няма да страда повече и всичко ще е наред — думите на лекаря потвърждаваха, че може да го изпълни. Сега само това имаше значение.

Веждите на доктор Мегар продължаваха да се помръдват нагоре-надолу, нагоре-надолу, като две малки гъсеници, подредени в една линия, макар че едната издаваше малко от другата.

Несъмнено поведението на тази робиня не му се струваше нормално, дори изискваше сериозно наказание. Елена го забеляза мимоходом и не му обърна внимание, както нехаеше и за Деймън.

— Помогнете й — повтори тя нетърпеливо и видя как веждите му се стрелнаха рязко нагоре, сякаш устремени към тавана.

Неволно бе позволила на аурата си да се изплъзне от контрола й. Но не напълно, слава Богу. Все пак част от аурата й несъмнено бе изригнала насред стаята като проблясък от заслепяваща светкавица.

Забеляза го дори и лекарят, който беше нормален човек, а не вампир. Забеляза го и Лакшми. Дори Улма се понадигна тревожно от масата за прегледи.

Трябва изключително много да внимавам, напомни си Елена. Стрелна бързо с поглед Деймън, който — според нея поне — всеки миг щеше да експлодира. Твърде много емоции, твърде много кръв, а и адреналинът, с повишено ниво заради убийството на Дрозн трескаво пулсираше в кръвта му.

Но как успя да разбере това? Защото в момента дори и Деймън не можеше да се контролира съвсем добре, досети се Елена. Долавяше някакви тревожни сигнали, достигащи до нея пряко от мозъка му. По-разумно ще е по-скоро да го изведе оттук.

— Ще изчакаме навън — каза му Елена и улови ръката на Деймън. От този фамилиарен жест доктор Мегар остана напълно шокиран. Никоя робиня, дори и да бе красавица, не можеше да си позволява подобна дързост.

— Вървете и почакайте в двора — съгласи се лекарят. Постара се с нищо да не издаде изненадата си, дори не ги погледна в лицата. Погледът му остана някъде във въздуха, в пространството между Елена и Деймън. — Хей, Лакшми, подай ми от превръзките. Първо трябва да спра кървенето. Можеш да ми помагаш.

— Имам още само един въпрос — ненадейно добави той точно когато Елена и останалите се готвеха да напуснат стаята. — Как се досетихте, че тази пациентка е бременна? С каква магическа способност се постига такава проницателност?

— Няма никаква магия — обясни му Елена. — Всяка жена ще се досети само като я погледне. — Тя видя как Бони я изгледа възмутено, докато лицето на Мередит остана непроницаемо.