Читать «Северна светлина» онлайн - страница 68

Той отиде на първия адрес, който му бе дал Спенсър — далеч към източната част на града — и там намери порядъчна посредническа фирма. За нещастие те бяха продали своите щокове още в началото на миналата седмица и не можеха да дадат никакви обещания за доставка. Тогава той се отправи към втория адрес и след дълги лутания попадна на един огромен западнал склад в Хасокс Лейн. Един поглед върху склада и неговият собственик беше достатъчен — всичко миришеше силно на черна борса. Но човекът имаше хартия и при тая крайна нужда всичко друго беше без значение. След безкрайни пазарлъци и едно посещение в банката на продавача, откъдето Хенри телефонира на Холден да изпрати един авалиран чек за шестстотин и петдесет лири, той си осигури 12 тона печатарска хартия с гарантиран срок за доставка два дни.

Наближаваше три часа, когато сделката бе сключена, и тъй като той не можа да намери такси, трябваше да бърза за гарата, за да вземе експреса в три и десет. Хенри скочи във влака точно когато той тръгваше от перона и съвсем задъхан намери място в ъгъла на едно от купетата.

Пейдж се чувстваше изтощен и унизен, но поне бе свършил това, за което бе дошъл. Свали шапката си, избърса челото си и се опита да поотдъхне. Няколко минути всичко беше добре, а после почна да се чувства не на себе си. Дишането му се бе нормализирало, но внезапно му се зави свят и по лявата му ръка премина странна болка, която стигна до върха на безименния и малкия му пръст. Това беше мъчителна и остра болка като при зъбобол. Отначало помисли, че вероятно бе изкълчил рамото си, на което отдаде и тези невралгични болки, но тъй като шеметът му се усили и пулсът му се ускори, той разбра, че през този изнурителен следобед бе преуморил сърцето си. Инстинктивно той потърси из джобовете нитроглицериновите хапчета, но видя, че в бързината тази сутрин бе забравил да ги вземе. Нищо друго не оставаше, освен да се облегне на седалката със затворени очи, и тъй като забелязваше любопитните погледи на своите спътници, да се помъчи да не изпадне в смешно положение.

Така или иначе той издържа пътуването. На гарата в Хедълстън, щом слезе от влака, пресният въздух го поосвежи. Той взе такси за редакцията. Трябваше да ги успокои по въпроса за хартията, а освен това знаеше, че щом вземе едно-две хапчета, отново ще бъде съвсем добре. При „Северна светлина“ изкачи предпазливо стълбите и отвори вратата на своя кабинет. Там Мофат небрежно подреждаше някакви книжа.

— Помолете мистър Мейтланд да дойде. — И тъй като тя не се помръдна, той добави: — Осигурих хартията.

Тя се обърна бавно, изразът на лицето й беше така необикновен, че той се стресна.

— Бихте могли да си спестите труда.

— Какво искате да кажете?

— Ако бяхте прегледали тази сутрин цялата си поща, щяхте да видите това. — С мрачен и осъдителен поглед тя пристъпи към бюрото, подаде му едно писмо и дори преди той да го погледне, продължи със същия безразличен и изгаснал тон: