Читать «Северна светлина» онлайн - страница 69

— Купили печатарските помещения и ги обявили за негодни. Най-малко за три месеца не можем да ги ползваме; осветление, вода и индустриален ток — всичко е прекъснато. Вън стои на пост полицай. Това е краят.

Това, което каза мис Мофат, не проби изведнъж мъглата, в която се намираше отпадналият от умора Хенри. Но когато тя достигна до него, изведнъж му са зави отново свят. Нищо в стаята не се движеше, но той някак странно се завъртя и се сгромоляса като въртележка, която най-после престава да се върти.

XIII

Когато дойде на себе си, Пейдж се видя на пода с разкопчана яка и с мокра кърпа на челото, която Мофат беше поставила кой знае от какви съображения. Двата прозореца бяха отворени, а до него на едно коляно беше приклекнал Мейтланд и развяваше пред лицето му един брой от „Светлина“.

— Сега сте добре — каза Малкълм. — Само не се вълнувайте.

— О, господи — промълви Хенри. — Как можах да изпадна в такова глупаво положение?

Той се ядосваше за своята слабост и гневът му се засили още повече, когато узна, че Мофат бе телефонирала за д-р Бард.

— Не биваше да правите това — каза той, като се понадигаше и в знак на протест започна да оправя връзката и дрехата си.

Мофат, готова за отговор, се навъси и стисна устни.

Докторът пристигна точно в момента, когато Мейтланд помагаше на Хенри да отиде до стола.

Бард влезе безшумно, кимна на Мейтланд и Мофат, и без да проговори, придърпа един стол и сложи двата си пръста върху китката на Пейдж, като го наблюдаваше със спокойствието на научен изследовател, което му придаваше вид по-скоро на професор по висша математика отколкото на лекар.

— Това е от горещината — каза Хенри, който се чувстваше неловко от мълчанието на доктора.

— Да, днес беше твърде топъл ден.

— Бях в Манчестър и се преуморих малко… това е всичко. — Той не можа да превъзмогне себе си и да разкрие причината на своя припадък.

— Да, естествено.

Бард продължаваше да държи ръката на Пейдж, като само поглеждаше от време на време към Мейтланд, който стоеше загрижен настрана.

— Ще ви заведа до вас — каза той най-после. — А по пътя ще се отбием в моя кабинет.

В колата Хенри не направи никакъв опит да поведе разговор, защото отново беше погълнат от собствените си мисли. Краткият припадък бе притъпил остротата на внезапния и неочакван удар, който му бе нанесъл „Кроникъл“. Мозъкът му сега работеше ясно и логично и той вече бе решил какво ще трябва да предприеме. Под заплахата на преследване нежната му натура се бе закалила, бе станала способна за безкрайна съпротива, неогъваема. Когато вземаше своето решение, слепоочията му биеха със силата на неговата непоколебимост.

Като пристигнаха в кабинета, Бард го накара да легне на кушетката. Макар да не обичаше да се суети напразно около пациентите си и да се отвращаваше от клишираните похвати на общоизвестните лекари, д-р Бард имаше най-добра практика в Хедълстън, тъй като постоянно следеше най-новото в медицината. Той измери кръвното налягане на Пейдж, и докато Хенри си налагаше търпение да наблюдава всичко това и поглеждаше с едно око към часовника, доктор Бард придърпа към кушетката един електрически апарат на колелца, с вертикален регистратор към него.