Читать «Северна светлина» онлайн - страница 66

— Вие разбирате, че те си искат парите — каза го някак си небрежно, сякаш да му напомни най-елементарен факт.

— Кога им платихме?

— Не сме плащали от края на април. Писаха няколко пъти. Сумата е голяма.

— Колко?

— Миналата седмица ви дадох точната цифра.

— Зная. Но не мога всичко да помня.

— Хиляда деветстотин шестдесет и пет лири и десет шилинга. Да донеса ли фактурата от папката?

— Няма нужда.

Той нямаше защо да поглежда в чековата си книжка, за да узнае, че наличността на „Северна светлина“ в банката беше точно седемстотин и девет лири и пет пенса. Към това се прибавяха и неизплатените за една седмица надници на работниците в печатницата, а някои от хората в разносната служба не бяха получили заплатите си за петнадесет дни. Пул и Люис се бяха съгласили да продължат да работят до ново споразумение, без да теглят заплати, а Мейтланд не само че не бе получил чека си за изтеклите четири месеца, но бе дал и двеста лири в заем.

— Вижте от Фенуик колко хартия имаше в наличност.

Тя се върна почти веднага.

— Точно за осем дни. Не повече. Фактически нямаше никакви запаси.

— Невъзможно! Защо не ми казахте!

— Вие наредихте да се намалят разходите до минимум… да не се запасяваме за повече от три седмици. Поради това сега имаме малка наличност.

Това беше истина; той бе принуден да вземе такива мерки поради острата липса на ликвидни средства. Хенри силно прехапа устната си, за да не изстене и напрегна мозъка си, за да измисли най-доброто, което можеше да се направи. Въпреки че бяха отменили режима на контингентиране на печатарската хартия и го бяха заменили с картелната система, положението беше все още трудно. Дори и да разполагаше с пари в наличност, биха минали седмици, докато установи връзка с друга фирма. Той трябваше да отиде лично при Спенсър.

— Вижте кога е следващият влак за Манчестър!

— Не можете да пътувате. Председателят на синдиката ще дойде тази сутрин да говори с вас по неизплатените надници на хората.

— Отложете по някакъв начин срещата… поне до идущата седмица.

— Но той може да вземе хората.

— Няма да направи това, ако му кажете, че ще говоря с него в понеделник.

— А какво ще стане в понеделник? — подхвърли тя.

С голямо усилие Хенри се въздържа да не й викне.

— Моля, дайте ми разписанието!

Сутрешният експрес бе заминал и тъй като до вечерта нямаше друг бърз влак, той трябваше да вземе пътническия. В един часа и половина, след едно отчайващо бавно пътуване, той пристигна в Манчестър и отиде направо във фабриката на Роуз стрийт.

Там го познаваха повечето от чиновниците и обикновено той влизаше направо в кабинета на директора. Днес го помолиха да почака в стаята, където излагаха мостри. След петнадесет минути чакане вратата се отвори и в стаята влезе Спенсър.