Читать «Северна светлина» онлайн - страница 67

— Не се надявах да дойдете, Хенри.

— Какво значи всичко това…?

— Да запазим спокойствие. Седнете!

Той седна на масата до Пейдж. Набит, наближаващ възрастта за пенсиониране, с обмислени движения, откровен и с бавен говор, Спенсър приличаше на човек, който не обича да говори напразно. В израза на лицето му личеше загриженост и смущение.

— Исках да избягна тази среща. Ето защо наредих да не ви въвеждат.

— Но защо?

Спенсър избърса една несъществуваща прашинка на масата.

— Трудно е за човек като мен да каже това на човек като вас, Хенри. Трябва ли да говоря?

— Аз зная, че съм изостанал малко в плащанията. — Пейдж се поизчерви. — Но моето име е още добра гаранция. Неведнъж сте ми давали шестмесечен кредит.

— Положението сега е различно.

— Не виждам защо. Вие знаете, че ще получите парите си.

— Да?

Хенри почувства как горещата кръв на унижението се изкачваше по-високо към челото му.

— Вярно е, че имахме известни временни трудности, но сега се изправяме отново. Трябва да ни улесните малко. Ние сме едни от вашите най-стари клиенти.

— Имаме пред вид това. На нас това положение не ни е по-малко неприятно. Но в тези трудни времена търговията си е търговия. А принципите са си принципи. При картела ние не можем да доставяме на клиенти с големи дебитни салда. Такива са инструкциите от управлението и не мога да не ги спазвам. Безполезно е да спорим, Хенри, това е абсолютно окончателно.

Без да проговори, Хенри се взираше в него, като се опитваше да овладее вълнението си, да сложи в ред и насочи мислите си. Но в момента това не се оказа по силите му. Най-после той каза:

— Аз трябва да имам хартия. Толкова, колкото да мога да прескоча трапа, докато уредя вашата сметка. Къде мога да получа хартия?

Спенсър повдигна рамене.

— Къде, наистина? Вие знаете, че бих искал да ви помогна. — Той помисли и след малко продължи неуверено. — На две места в града бихте могли да опитате. Това са в същност комисионери. Ще ви ги запиша.

Като взе парче молив от джоба на жилетката си той написа две имена и два адреса.

— Жалко, че така се обърнаха нещата — каза той. — Надявам се, че отношенията ни ще останат непомрачени.

Той стана, протегна ръка и след кратко сбогуване Пейдж излезе на улицата.

И сега за Хенри започна един следобед, какъвто той и с най-необузданото си въображение никога не би могъл да си представи. Разговорът със Спенсър го бе поставил в състояние на нервна възбуда, която растеше през целия ден. Всичките му други грижи загубиха всякакво значение пред неумолимия факт, че ако не се направи нещо „Северна светлина“ ще трябва да ликвидира през идните десет дни. Мисълта, че трябваше на всяка цена, и то тук, и веднага, да намери печатарска хартия в количество достатъчно да го спаси от това внезапно настъпило критично положение, разкъсваше мозъка му. По-късно можеше да се предприемат други мерки. Но те изглеждаха, в разстроеното състояние в което се намираше той, далечни и илюзорни. Това, което важеше преди всичко, беше непосредствената сигурност.