Читать «Северна светлина» онлайн - страница 70

— Пак ли това? — каза Хенри. — Защо не вземете просто слушалката и да свършим?

— Чакайте, не ми се бъркайте, ще опитаме и това само в името на старото ни приятелство.

Хенри трябваше да се подчини, а в това време Бард налагаше малки оловни плочки по китката на лявата му ръка и на различни места по гърдите и включи апарата, с който тези плочки бяха свързани посредством жица. Най-после докторът откъсна лентата карирана хартия с начупена линия по нея и продължително я разглежда до прозореца.

— Хенри — каза той, като се приближи и седна при него на ръба на кушетката, — спомняте ли си какво ви бях казал, когато бяхте в противовъздушната защита?

— Отчасти… да.

— Тогава не ме послушахте. Но сега трябва да ме послушате. Искам да напуснете работата веднага и да починете най-малко шест седмици.

— По-късно, може би.

— Настоявам.

— Ед, ценя всичко, каквото правите за мен, но точно сега не мога просто да ви обещая нищо.

Те и двамата млъкнаха, а след малко Бард каза със сериозен тон:

— Слушайте, Хенри. Сърцето ви се нуждае от повечко грижи. Ако го пазите, вероятно ще ме преживеете. Но ако не… — Той направи лек, но изразителен жест.

— Аз се старая да бъда предпазлив.

— Така мислите, но се лъжете. Външно, как да е, изглеждате спокоен, но всъщност сте премного напрегнат и преуморен. От месеци насам живеете при ужасно напрежение. За вас това е все едно самоубийство. — Той снижи гласа си и продължи, сякаш се молеше да се съгласи. — Всеки разумен човек винаги знае кога трябва да спре. Аз съм вашият лекар и най-добрият ви приятел и трябва да ви кажа, че здравето ви не позволява да продължавате тази борба. При такива обстоятелства да се откаже човек, не значи поражение. Спомнете си стария Сократ: „Не е поражение, ако по неизбежност сложим оръжие… да знаем кога да се откажем от борбата… е също така един вид победа“.

— Предлагате ми лесен изход?

— Във ваш собствен интерес… да.

— Не, Ед — каза Хенри. — Аз трябва да продължа.

Отново настъпи мълчание, което се нарушаваше само от шума на движението по улицата.

— Е, добре, ако искате да се самоубивате, продължавайте. — Бард спокойно стана от кушетката, счупи една ампула и започна да пълни малка спринцовка за подкожна инжекция. — Междувременно ще ви дам това слабо успокоително. И тогава ще си отидете направо в къщи в леглото.

След като докторът му направи инжекцията, Хенри стана и започна да се облича. Песимистичното предвиждане на Бард не го бе много разтревожило, съзнанието му сега беше заето с много други неща; освен това той винаги бе считал Ед за човек прекалено предпазлив. Но той не можеше да го остави с чувството, че ще пренебрегне напълно съвета му.

— Ще понамаля работата — каза той — след някоя и друга седмица. — И със странен тон добави: — А може би и по-рано.

— Това ще бъде добре. — Бард повдигна вежди. — Вие сте лош пациент, но иначе не сте лош човек. Наминете утре при мен; ще започна да ви слагам дикумеролни инжекции. Вземете това — и той подаде на Пейдж една кутийка с ампули, покрити с памук — и ако отново се почувствате зле, счупете една от тия ампули и инхалирайте.