Читать «Северна светлина» онлайн - страница 65

XII

Сутринта на първи юли Пейдж отиде в редакцията по-рано от обикновено. Денят беше ясен и обещаваше да бъде горещ — напоследък бе настъпило знойно време, редуваха се силни горещини с краткотрайни топли валежи. Първото, което Пейдж направи бързо и неволно, беше да хвърли поглед върху постъпленията. Тогава той въздъхна бързо и със задоволство. Пласментът отново показваше съвсем ясно увеличение, наистина само с 900 броя, но все пак продължаваше оня положителен обрат, който го бе крепил и насърчавал през изтеклия месец. Обзет от боязлива надежда, стори му се, че не може да има никакво съмнение в това — тенденцията на увеличение беше повече от сигурна. Само да може да издържи още малко и той е спасен.

При това никой по-добре от него не знаеше с какви трудности трябваше да се справя, за да се крепи. Последните четири седмици бяха истински кошмар. Как ги бе преживял? Дори с най-строги икономии, използвайки личния си кредит до крайна степен, като по всевъзможни начини отлагаше натрупващите се текущи плащания и съществуваше от ден за ден благодарение на обещания, отсрочки и предаността на своите служещи, разчитайки все повече и повече на упоритата поддръжка на Мейтланд, той бе стигнал почти до крайния предел на своите възможности. Какво положение, с остра болка в сърцето си помисли той — това равновесие на надежда и неизвестност беше вече непоносимо.

Мофат още не се бе появила; той можеше да я чуе, когато сваля шапката и палтото си в съседната стая. Без да чака, Хенри събра неотворените писма от нейното бюро, сложи настрана тия, които очевидно съдържаха фактури, разкъса първия по-тежък плик, който носеше манчестърски печат. И тогава трепна като ужилен. Писмото беше от Дружеството на северните заводи за целулоза и хартия, което през изтеклите двадесет години бе доставяло печатарската хартия на „Северна светлина“. В това писмо се изказваше съжаление, че поръчката от 25 юни не можела да бъде изпълнена.

Той седеше още с впит в писмото поглед, когато Мофат влезе в кабинета. Беше заведен обичай тя да следи за доставките, като всеки месец, след като получеше от Фенуик бележка за нужното количество, изпращаше поръчка, която се изпълняваше през следната седмица. Без да вдига глава, Хенри каза:

— Свържете ме с мистър Спенсър от Северните заводи.

— Аз вече опитах да говоря с него вчера късно, след като нашата поръчка не постъпи… Казаха, че го нямало.

— Нямало го? Да не е в отпуска.

— Съмнявам се.

Нейният тон накара Хенри изведнъж да вдигне рязко глава.

— Повикайте ги!

След няколко минути той беше свързан с Манчестър. Изглежда, не можеха да намерят Спенсър и той беше принуден да говори с главния счетоводител, който, отклонявайки каквато и да било отговорност в случая, повтаряше настойчиво, мимо всички аргументи, че доставката не можела да бъде изпълнена.

Изпаднал в крайна тревога, Хенри окачи слушалката. Хартия… той трябва да има хартия… без хартия не би могъл да отпечата нито дума. Загледала се нарочно встрани, Мофат все още стоеше там, като потракваше с молива по стенографския си бележник, очаквайки с болезнено примирение следващата му постъпка. Напрежението се бе отразило и върху нея; изглеждаше по-тънка, изсушена, по-грозна от всякога. Тя продължаваше да работи с неотслабваща енергия и героична преданост. Но сега нервите й се бяха изопнали като струни и отношението й към Пейдж бе станало толкова критично, че понякога стигаше до открита враждебност.