Читать «Северна светлина» онлайн - страница 64

Настъпи мълчание, чу се само дълбоката и сподавена въздишка на Смит.

— Това е то — каза той. — Готово. И всичко напълно законно.

Грили гледаше въпросително Най. Заинтригуван мимо волята си, той не искаше да покаже интерес към това, което слушаше.

— Той би могъл да намери други помещения… и да пренесе машините си.

— Без стотинка… както е потънал в дългове?…

— Не, не — побърза да каже Смит. — Той никога няма да се съвземе. Никога.

— Но това не е много етична процедура.

— Тя е напълно законна. И нещо повече — прибави невинно Най. — Ние ще бъдем единствените, които спазваме закона.

Грили поклати неодобрително глава, но продължи да почесва брадичката си, като премисляше предложението, но си мислеше и за онези строги инструкции, които бе получил от Сомървил преди заминаването си.

— Можете ли да дадете приблизителна оценка за ремонта?

— Кръгло хиляда и петстотин лири, може би дори и по-малко. Помещенията ще бъдат тогава като нови. Готови да се нанесем в тях.

Ново мълчание. Грили гледаше проницателно Най.

— Каква цена иска тази особа за своята собственост?

Погледите им се срещнаха. Най бе готов с отговора си.

— Естествено, аз се сдобих с обективна оценка. Сумата беше малко под четири хиляди лири. Мисис Харботъл се съгласи да приеме три хиляди и петстотин лири. Готова е да подпише договора за продажба още днес следобед.

Като проточи врата си, Грили потъна отново в сериозна размисъл. Той бе един от първите, които бяха благословили проекта за покупка на „Северна светлина“. Беше против неговите интереси този проект да се провали. Като се изкашля предпазливо, той каза:

— Не мога да кажа, че съм напълно съгласен. Макар че, както изглежда, законни пречки не биха се явили, ако положението е такова, каквото го описвате, все пак това предложение не е твърде редно.

Лицето му се сви внезапно в мъртвешка усмивка. Той стана.

— По никакъв начин не се присъединявам към каквито и да било по-нататъшни действия, които вие може да предприемете, но при настоящите обстоятелства мисля, че би трябвало да видим случая по-отблизо.

Той облече палтото си и сложи ръкавиците със същите бавни педантични движения и се запъти към вратата. Като го последва, Смит тайничко хвана ръката на Най и я стисна до залепване:

— Ти ни спаси, Лен — прошепна той с пресипнал глас. — Бога ми, наистина имаш глава.

Най го погледна с изморените си очи и рязко дръпна ръка.