Читать «Северна светлина» онлайн - страница 63

— Дори да има нещо в това, което казвате, това положение може да продължи до безкрайност. А откъде, ако смея да заимствам вашия спортен израз, ще дойде това последно кроше?

Най се наведе напред и продължи да говори бавно и логично. Колкото повече ненавиждаше търговския директор, толкова повече искаше да го убеди; той трябваше да се спечели на всяка цена:

— Зданието на „Северна светлина“, такова каквото е, е собственост на Пейдж. Той обаче не е собственик на печатарските помещения. Те са принадлежали на мистър Харботъл, близък приятел на бащата на Пейдж, а сега се притежават от вдовицата на Харботъл. Дълги години тия помещения са били предоставени на „Светлина“ за един повече или по-малко формален наем по силата на едно ежегодно подновяващо се дългосрочно приятелско споразумение — притежавам фотокопие от наемния договор.

Сега вече Грили слушаше крайно внимателно, но с подозрение — Най навлизаше в неговата компетентност. Колкото до Смит, той слухтеше, зяпнал като хипнотизиран.

— Добрах се до всичко това преди повече от месец и мога да ви кажа, че трябваше доста да поработя, докато разкрия всичко. Но какво предприех? Нищо. Аз не исках да се заемам толкова рано с мисис Харботъл. Но към началото на юни, посредством оня Балмър, който премина при нас, се запознах със старата лейди. Не ми беше леко да любезнича с нея, ходих при нея на чай и между другото докарах разговора до наемните й отношения, изтъкнах й как е измамвана с ниския наем и с голямо усилие я доведох до там, че тя сега е готова да продаде помещенията си… на нас. Сега можете ли да си представите какво би означавало това за Пейдж, който и без това е вече в ужасно затруднение, ако изведнъж, без никакво предупреждение, той се намери пред невъзможността да печата вестника си?

— Що за безсмислици говорите? — каза Грили. — Дайте да видя копието от договора.

Най извади фотокопието и почака, докато Грили го прегледа. Не мина дълго и Грили сне очилата си и изпръхтя с презрение.

— Това е един напълно валиден, ежегодно подновяван договор. Срокът за подновяването изтича едва след четири месеца. И дори да допуснем, че за търговските помещения не важи режимът за наемите, наемодателят е длъжен да спази тримесечен срок на предупреждение. Всичко седем пълни месеца. Вашата идея нищо не струва.

— Почакайте малко — каза Най. — Тук имаме работа със Закона за фабричните помещения от 1901-ва.

Грили погледна изненадан, както очакваше Най, и най-после каза:

— Е, какво?

— Казах ви, че помещенията са в старо здание. Повтарям — старо. Аз го обиколих цялото и това, което казвам сега, можете да вземете за библейска истина. По три отделни пункта тия печатарски помещения нарушават предписанията на Закона за фабричните помещения. Първо, прозорците не възлизат на десет процента от площта на пода. Второ, зданието няма два отделни изхода — следователно няма помощни изходи в случай на пожар. Трето, отвътре стените и коридорите не са варосвани последните четиринадесет месеца. Следователно — Най продължи бързо, преди Грили да успее да го прекъсне, — след като купим помещенията, ние, собствениците, веднага поемаме задължението да извършим ремонт, за да бъдем в съгласие със закона. Отиваме при градския инженер, когото вече заплаших, че ще пиша във вестника за проявената немарливост, и той веднага обявява помещенията за негодни. Той е длъжен да направи това и ще го направи. Такъв е законът. Докато извършваме ремонта — а няма за какво да бързаме — помещенията ще стоят затворени. „Светлина“ е все едно на улицата и Пейдж, поставен пред невъзможност да намери нови помещения, си вдига машините — с една дума е ликвидиран.