Читать «Северна светлина» онлайн - страница 62

— Ние се надяваме, естествено… ние сме толкова близо до целта, тоест… ние разчитаме, разбира се, на допълнителни кредити.

Грили поклати тържествено глава.

— Съчувствам ви твърде много, Смит, зная, че сте трудолюбив и съвестен, но за съжаление, не виждам възможност да посъветвам мистър Сомървил да попълни първоначалния бюджет. По мое мнение, цялото това предприятие ще трябва да се отпише, освен ако не настъпи нещо съвсем непредвидено. — Като повдигна очи, той срещна втренчения поглед на Най и добави със скептичен тон, с какъвто обикновено се обръщаше към него: — Може би мистър Най има някакво предложение?

— Да — отговори Най, — действително имам.

Той не продължи веднага, а спокойно запали цигара. Нямаше намерение да се остави да бъде газен от Грили, който можеше да присъства на обедите в Ивър Темпъл и да заседава в Кралската комисия, но по негово мнение не беше нещо повече от изкуфял скъперник; веднъж, докато беше в Америка, се бе опитал да съкрати разходите му, а друг път го бе виждал да разваля един шилинг на гишето на Падингтънската гара, за да може да даде шест пенса бакшиш на носача. Но сега той нямаше никакво желание да го дразни. Благоразумно и с такт той заговори:

— Струва ми се, че вие и двамата гледате едностранчиво на положението. Толкова се задълбочавате в нашите цифри, разходи, проценти, че не виждате нищо зад тях. Трудна работа беше да се пусне „Кроникъл“ — този Пейдж се оказа по-силен, отколкото очаквахме — и въпреки че се представихме отлично, впрочем за което аз трябваше да работя буквално като негър, ние загубихме доста средства и още не сме разчистили пътя. Това именно вие виждате сега. Но, мистър Грили, докато вие отгоре, в главната дирекция гледахте нашите цифри и чупехте ръце, аз насочих погледа си на друга страна. И това, което не можех да видя, заех се да го издиря. Мога да ви кажа, че загубите, които понесе Пейдж, не са по-малки от нашите и през последните два месеца той е правил отчаяни опити да си осигури ликвидни средства. Преди пет седмици отишъл в банката и молил за заем. Не го е получил. Отишъл и при председателя на управителния съвет на банката и оттам нищо. А после, какво? Започнал да използва колкото може личния си кредит. Когато полиците се натрупали, ипотекирал къщата си, заложил личната си осигуровка, продал порцелановата си колекция, заел няколкостотин от помощник-редактора си, дори поискал от някои от своите стари чиновници да се съгласят с двадесет процента намаление на заплатите. Всичко това обаче не означава, че той не ще удържи още известно време и не ще ни създава трудности. Но това действително показва, че той е в твърде лошо положение, готов за онова последно кроше, което ще го ликвидира.

Грили слушаше доста внимателно, а сега нетърпеливо се размърда на креслото си, сякаш бе подбуден от някакво любопитство.