Читать «Северна светлина» онлайн - страница 61

Дойде навреме. Едва се беше настанил отново на бюрото си, когато Грили и Смит пристигнаха.

Търговският директор беше човек над петдесет години, прекомерно висок и извънредно слаб, с продълговато, изпито, ледено лице. Той винаги правеше впечатление на Най на току-що възкръснал от гроба, истински мъртвец, но постоянно излъчващ благоприличие и ритуалност, сякаш бе приготвен за погребение от известен погребален церемониалмайстор. Дори страничните му интереси бяха из задгробния живот: по време на отпуските си той посещаваше развалини, изследваше катакомби, а миналото лято се бе заел с разкопки из пещерите в Южна Италия да търси черупки от кой знае коя ера. Макар че този ден времето беше топло, той бе облякъл палто, от което сега се измъкна, като най-напред педантично постави във всеки един от външните джобове по една кожена ръкавица, с вълнена подплата. Той беше все със същия черен костюм и колосана пречупена яка а ла Гладстон, над която изпъкваше адамовата му ябълка, сякаш бе навряна в гърлото му, и която се движеше нагоре-надолу всякога, когато преглъщаше. Но въпреки чудатата си външност и известна ексцентричност в маниерите, той притежаваше остър ум на юрист, тъй като е бил адвокат от завидна висота, преди да бъде изкушен от Сомървил да влезе в бизнеса.

— Вие не намерихте време да придружите мистър Смит. — Строгият му поглед съдържаше намек на упрек.

— Все някой трябва да пази крепостта — обясни Най.

Съвещанието започна с преглеждане на сметките и постъпленията от продажбите през миналия месец. Най седеше и наблюдаваше, а в това време двамата експерти прехвърляха цифрите. И докато сухите като на скелет пръсти на Грили тракаха по натрупаните книжа, лицето му се удължи и постепенно придоби израз на следовател. Най-после той свали роговите си очила и се облегна назад.

— Повече от обезкуражаващо. По-лошо отколкото предполагах.

— Намалихме персонала — предъвка Смит — и съкратихме всички излишни разходи. Само да пристъпят към осъществяване на проекта Атли! Вие знаете, че разчитахме на този проект за голям приток на нови читатели. Но те все отлагат… Ей богу, не съм виновен аз.

— Не месете Атли. Вие фактически губите тираж, който вече сте спечелили веднъж. А това значи, че Пейдж си възвръща читателите.

Смит веднага се впусна в дълги, предварително подготвени обяснения, като изтъкваше всичко, което бяха извършили, трудностите, които бяха срещнали и в заключение — обещания за по-добри резултати в най-близко бъдеще. Грили го остави да се изкаже докрай, отчасти защото беше благоприятно разположен към Смит, но също и защото искаше да изслуша и да прецени всички доказателства. Тогава, като размърда встрани челюстите си, сякаш предъвкваше всяка дума преди да я изхвърли, той каза:

— От сумата, която отпуснахме за този нещастен проект, налице е един остатък от по-малко от десет хиляди лири. Държейки сметка за приходите и разходите при сегашното им равнище, аз считам, че вашите вероятни загуби ще погълнат този остатък в по-малко от шест седмици. Какво, ако смея да запитам, ще правите тогава?