Читать «Северна светлина» онлайн - страница 60

Добрата жена не третирала зле своя питомец, тя продължавала да го храни дори когато нищожните парични преводи на Огъстъс започнали да идват все по-нарядко и по-нарядко. До това време лошото влияние от подхвърлянето на детето тук и там намерило благоприятна почва в неговия характер, изостря и огорчава младия Най. Той видял, че на никого нищо не дължи и с течение на годините у него се утвърдило едно обяснимо, макар цинично решение — на никого да не се доверява, никога да не се съобразява с чувствата на другите и в бъдеще да живее сам за себе си. И когато на двадесет и една годишна възраст той интуитивно се заел с журналистика, тези именно качества, свързани с унаследените му умствени способности и естествената дарба да изразява хапливо мислите си, положили основите на неговия успех.

След като се наобядва, Ленард почувства пълно вдъхновение, готов за всичко, което можеше да се случи този следобед. Тъй като още нямаше два часа, а Смит щеше да се завърне не по-рано от три, той се втурна в билярдния салон и изпълни няколко трудни карамбола с понт. Маркировачът Джоу му предложи да изиграят една серия, но Най не искаше да се захваща и каза на Джоу, че ще играят вечерта. После, в два и половина той влезе в телефонната кабина и като затвори добре вратата, набра Хедълстън 70-34.

— Ало, ало! — Той трябваше да почака няколко минути, докато получи връзка и тогава с най-мекия си и сладникав тон продължи: — Ало, вие ли сте, мисис Харботъл? Как сте? Добре? Много съм щастлив да чуя това. Но ревматизмът… разбира се… е да, неприятна работа. Вижте сега, драга мисис Харботъл, исках да ви кажа, че почти сигурно днес следобед ще намина у вас, аз и още двама други господа… да, и двамата много прилични хора… за да уредим нашата малка работа. Чувате ли ме? Какво? За бога, не, това никак няма да бъде подло. Напротив, вие сте в правото си. Вижте, мисис Харботъл, ние бяхме уговорили всичко това преди още да подпишете оная книжка. Спомняте си, нали? Сега не можете да се оттеглите; ще стане много сериозен въпрос; ще трябва да повикаме нашите адвокати. А вън от всичко, това е такъв великолепен случай. Какво има? Да, разбира се, старите приятели са винаги най-добри, но не когато ви подвеждат и ви изнудват. Години наред вие фактически сте бивала измамвана и отсега нататък никога няма да получите нито пени от тях. Значи това е уредено… Ще наминем у вас. Чудесно. Не, не си правете труд да ни приготовлявате чай. Ще дойда да пием заедно чай по-късно, през седмицата, и за вашите великолепни пирожки… Те са прекрасни. Добре… Отлично… До следобед, мисис Харботъл.

Когато Най излезе от малката душна кабина, където се изкриви от гримаси в стремежа си да убеди „старата пъстърва“, както той наричаше мисис Харботъл — която беше не само скъперница и упорита жена, но и глуха като пън — той почувства нужда от още едно бренди, за да се отпуснат лицевите му мускули. След като изпи и него, той се запъти към редакцията.