Читать «Северна светлина» онлайн - страница 59

Фактът, че бе заредил бомба под Пейдж и вече са готвеше да я възпламени, увеличаваше охотата към и без това отличния му обед. В елегантния Най имаше вечно буден зъл дух, извор на неукротима отмъстителност, които водеха началото си ако не от наследствени първоизточници, то поне от социалния му произход и възпитание. В същност Ленард бе дошъл на този свят без покана, случаен плод на една от ония връзки, основани, както се предполага, на духовна общност, каквито от време на време се създават сред литературния свят. Баща му, Огъстъс Ниуол, грамаден, набит моден мъж с жълти зъби и със слабост към меки широкополи черни шапки, бе станал в началото на двадесетте години литературна знаменитост с едно томче футуристична поезия, излязло под заглавие „Черният жребец“, което, ако се изразим с терминологията на конезаводите, би могло да бъде приплод на Бодлер и Гертруда Щайн. Майката на Най, Шарлота Най, с твърде свободни възгледи за живота, излязла преди няколко години от Джиртън Колидж, интелектуалка донемайкъде, с твърда вяра в своя собствен талант и със самонадеяна ненавист към буржоазните предразсъдъци, не бе устояла и бе грижливо написала до новото литературно светило едно възторжено писмо, което постигнало целта си и ги събрало.

Това бе среща на сродни души. Отначало тя седяла в краката на маестрото, а след това ги стопляла в леглото. Те си създали дом. Но Шарлота имала избухлив нрав, а не била и достатъчно хубава, за да задържи изключително за себе си любвеобилния Огъстъс, който през време на краткотрайната си слава, когато се задоволявали всичките му капризи, честичко и преспокойно овладявал без насита своите обожателки върху най-близката кушетка, впрочем понякога и на килима в салона. След близо година и половина нещастният случай със зачеването на Ленард прекъснал духовната връзка, която, започната на плоскостта на естетичния захлас, сега се изродила в бурни взаимни обвинения и завършила наскоро след раждането на Ленард във взаимна омраза на двама разочаровани егоисти.

В началото Ленард живял при майка си, която напук на всичко отишла на сцената и започнала с малки роли в провинциалните театри. Винаги считано като неканен гост, детето било влачено неохотно из страната, докато най-после сметнали, че е достатъчно пораснало, за да го върнат на баща му, който, след като се пресушил изворът на поетичното му вдъхновение, се заел с литературна критика и с професионално озлобление пишел рецензии за трудовете на свои съвременници. Оттогава нататък детето бивало подмятано от единия родител към другия, посрещано с прикрита досада и изпращано обратно с явно облекчение, докато най-после бащата, решил да живее в чужбина, го настанил на пансион при някаква дотогава непризнавана леля, която държала една съмнителна тютюнопродавница на Фълем роуд.