Читать «Северна светлина» онлайн - страница 58

— Защото знам — се усмихна презрително Ленард. — Не си прави труд да му уреждаш спектакли.

Смит погледна подозрително Най, но не каза нищо и току стана и се запъти към вратата.

Когато Смит излезе, Най бутна вестниците настрана и се вдълбочи в по-нататъшни сериозни размишления. Макар да бе тренирал да остава невъзмутим и апатичен при всички обстоятелства, той можеше, когато се наложи, с демонична сила да съсредоточава мислите си. Още от самото начало му беше напълно ясно, че движещата сила и инициативата в работата ще трябва да изхождат от него — Смит не се справяше зле с финансовата част, но вън от това нищо повече не допринасяше. Начинът, по който Най движеше работата и организираше рекламата, беше наистина първокласен. Той бе лансирал „Кроникъл“ с голям шум и с неуморната си работа, едновременно като главен редактор и очеркист, бе обърнал, както сам се изразяваше, това замряло градче с главата надолу. Но от няколко месеца се появиха несъмнени признаци, че е потребно още нещо, ако трябва „Кроникъл“ да изведе борбата до добър край. Докато Смит упорито продължаваше финансовия натиск, надявайки се да изнемощи Пейдж, Най бе разбрал, че за тях тази война на изтощение не може да продължава вечно. Всички сведения от главната дирекция, които сега се потвърждаваха от внезапното пристигане на Грили, показваха съвсем ясно, че Сомървил не възнамерява или пък не може да продължи. И наистина, Най знаеше, и то от вътрешни хора, че сега Вернон преживяваше финансови затруднения. Налагаше се следователно да се предприеме незабавно нещо решително, линия на поведение напълно различна от обикновената изтъркана рутина, някакъв блестящ удар, който да изкара от строя Пейдж веднъж завинаги.

И тъй, още през март, след първото повикване при Сомървил, Най бе поставил в действие цялата си изобретателност. Работата обаче не бе лека. Но той беше твърде находчив и към края на миналия месец попадна съвсем случайно на нещо, което го вдъхнови. Като проследи с такт и умение тази нишка, той стигна дотам, че сега можеше безпристрастно да смята това като нещо положително. Като седеше на бюрото си и обмисляше една след друга всички подробности, той не виждаше причини да се провали. Нямаше намерение да разкрие плана си толкова скоро — щеше да бъде забавно да държи Смит още малко в неведение — но сега, поради внезапното довтасване на Грили, настъпи моментът да разкрие тайната си.

Около един час по-късно Смит замина за Тайнкасъл с колата, шофирана от Фред. Щом тръгна, Най отиде на обед, като каза на Питър къде може да го намери. Културните придобивки в този провинциален град бяха за него, да не кажем нещо повече, твърде оскъдни. Той например не можеше да се подстриже прилично и трябваше да отива в Тайнкасъл за маникюр. Храната обаче в „Червения лъв“ не беше никак лоша — там имаха и изненадващо добра изба.

Макар Ленард да обръщаше внимание на фигурата си и винаги да държеше сметка за калориите, които поглъща, този ден той беше в настроение да си угоди добре. Когато работеше за Джотам в Париж през четиридесет и девета година, той бе развил вкус на изтънчен гастроном и твърде често обядваше в Максим или Лаперуз. И, разбира се, в Ню Йорк той успяваше благодарение на няколко кратки, умело вмъквани в статиите хвалебствия да се храни безплатно в най-луксозните ресторанти и нощни заведения. Днес той поръча консервирани моркамбски раци, след това — великолепно филе миньон със зелена салата, и накрая — посиняло чеширско сирене. С филето той пожела да изпие бутилка Пуйи 47 г., със сиренето — чаша доуско порто и чаша бренди с кафето.