Читать «Северна светлина» онлайн - страница 57

Търговският директор Грили — Най трябваше да признае — беше лоша новина във всяко време. Като истински булдог откриваше неудобните пера на баланса, беше смърт за разходните сметки. Но в това му идване, вече третото през последните шест седмици, се криеше нещо много, много повече — Най го бе очаквал и знаеше, че то означава окончателна катастрофа.

— А защо ли пък не идва със самолет? — Огорченият Смит вторачено гледаше телеграмата, която държеше в ръка, сякаш се опитваше да я научи наизуст. — Летището е малко по-наблизо.

— Господин търговският директор никога в живота си не е пътувал със самолет. Той е от предпазливите като теб.

— Стига, Най. Не виждаш ли колко е сериозно положението и за двама ни. Освен ако успеем да го убедим. Ние кажи-речи изчерпахме отпуснатия ни кредит. Вчера от Лондон бяха много резки. Когато отзоваха Тингъл, аз разбрах, че това е лош признак. А миналата седмица Сомървил наистина е поставил въпроса на разглеждане пред главната дирекция. Достатъчно ни гази, когато ни повика и двамата през март. Тогава отряза накъсо: трябва на всяка цена да свършим работата, или ако не… Ужасно съм отчаян.

Най погледна Смит с едва прикрито презрение. За няколко месеца след тяхното пристигане в Хедълстън, резкият отказ, който те бяха получили от Пейдж, бе послужил за спойка помежду им. Но тия двама мъже бяха коренно различни, и тъпотата на Смит, неговите мудни похвати и песимизъм сега вече бяха напълно отблъснали Най. И действително, той си бе губил времето да се влачи със своя тромав колега, без да му казва какво мисли за него, собствено какво знае за него. А печалната истина бе, че кариерата на Смит беше малко повечко помрачена, отколкото той признаваше, и неговите маниери да замазва това, кога със скромност, кога с бомбастични хвалби, дразнеха чувствителността на реалист като Най. Той смяташе този човек за тъп като пън, а при това за убийствено отегчителен със своята сладникава честност и тъпа самонадеяност, които караха хората да остават с погрешно впечатление, че той е тип на човек спокоен и делови, докато в същност през цялото време се потеше от страх, всичко проваляше, напразно хабеше нерви да направи нещо по-добро, непрекъснато мечтаеше да завързва приятелства и да си придава важност пред хората.

— Изглежда, не се тревожиш много? — прекъсна мълчанието Смит.

— За бога, стига си хленчил! — избухна Най. — Още ли не можеш да разбереш, че съвсем сериозно съм намислил да затрия този Пейдж? В момента, когато зърнах този благороден покровител на морала и на британската конституция, реших да го ликвидирам, край. Но не ходя да пропищявам света с това; просто не е по вкуса ми да върша това.

Настъпи мълчание, а после Смит, който все още продължаваше да мисли за Грили, с най-отчаян тон се осмели да забележи:

— Интересно дали ще пренощува този път. Или ще се върне със спалния?

— Няма да остане.

— Би трябвало да му приготвим нещичко за забавление. Но защо си така сигурен?